Ридли Пиърсън - Първата жертва

— Внимателно прегледахме тези бали с вата, както и начина, по който е била опакована, и смятаме, че това представлява интересна възможност.

— Слушам те.

— Ами ако точно този контейнер никога не се е предполагало да достигне пристанището, а е трябвало само да бъде транспортиран през морето? Такъв трансфер е изключително опасен. Организаторът, който е планирал всичко това, се е подсигурил с тези бали като вътрешни въздушни възглавнички в случай, че в контейнера попадне вода. Тези бали на практика са огромни балони.

— Може би вече е губил някой от контейнерите си, а? — попита Болд, забелязвайки особеното изражение на лицето на Рътлидж.

— Нека само ти кажа, че дори и да е имало достатъчно въздушни възглавници, за да не му позволят да потъне, дори и в спокойни води не бих искал да съм в този контейнер. А щом са го предприели в буря като тази, която беше миналата нощ… — Той не си направи труда да си довърши мисълта.

— А щом са го предприели миналата нощ — вметна Болд, — можеш ли да ми кажеш къде е станало това?

Показвайки листа, който Болд донесе, Рътлидж каза:

— Това ли са координатите, където е бил намерен?

— Първите са приблизителни, отбелязани от самолета. Вторите са от бреговата охрана: точно време и местоположение.

Рътлидж се приближи към картите си. Беше със смачкани сиво-кафяви панталони и кожени високи обувки, същите като на Болд. Рътлидж почти веднага посочи по картата.

— Първо е забелязан тук, после е открит тук — каза той и помръдна пръста си с един инч на запад. — Повърхността му е била изложена на вятър, тегло и скорост, както и на различни течения, които се отразяват на курса му. Не мога да ти дам точното място, тъй като имаме неизвестен промеждутък от време от около четири часа, за които ще трябва да поработим. Но това, което мога да направя, е да се върна назад около шестнайсет до двайсет и четири часа преди да е бил забелязан, за да предположим първоначалното му положение. Имаме сателитни снимки от бурята, метеорологичната станция прави замервания на ветровете на сушата, имаме и графики на прилива, както и информация за настоящата дълбочина във всички точки. Много данни.

— Тогава значи, ако взема списък на всичките товарни кораби, които са акостирали двайсет до двайсет и четири часа, след като този е бил забелязан…

— А това може да стане чрез пристанищните власти — предложи Рътлидж.

— … и ти можеш да ми дадеш приблизителното местоположение, където вероятно е станал трансферът, тогава може би ще успеем да познаем кой от пристигащите в пристанището товарни кораби е бил в тази част на залива по това време — довърши мисълта си Болд.

Рътлидж кимна и каза:

— Откакто работихме за последно заедно, компютризирахме голяма част от данните. Спомняш ли си онзи модел в Научния център?

Преди няколко години Болд си загуби цял следобед да проверява предложенията на Рътлидж за работен модел на пролива Пъджет, който да дава информация за нивото на водата и за нейната соленост. Работата на Рътлидж се оказа безпогрешна.

— Разбира се, че си спомням.

— Вече го няма. Сега всичко е качено на компютър и е много по-прецизно. Групата, работеща по компютърния анализ, сигурно може да ни даде точния курс, който контейнерът е изминал. — Той показа едно място с течения на картата. — Моето предположение е, че трансферът е станал някъде тук. — Той се обърна към купчината томове, натрупана до бюрото му, свери отново нещо с картата на стената и избра третата книга от купчината. Книгата съдържаше множество страници с компютризирани карти с отбелязани на тях дата и час, изпъстрени с извити стрелки и цифри, които ясно показваха настоящата посока на теченията и скоростта им. Рътлидж няколко пъти прави справка с таблицата на стената, след което прелисти още няколко страници. После нарисува плавна линия с кривия си показалец, дръпна си няколко пъти от разпалената лула така, че тя подсвирна и заключи: — Някъде тук, предполагам. — Отиде до таблицата на стената и заяви: — Ще зададем на компютрите да изчисляват данните в реално време, а за по-голяма прецизност можем да вземем под внимание и вятъра. — Рътлидж важно потупа таблицата. Той беше от една ера, и с една такава нагласа на ума, че да не оставя всичко на компютрите. — Но който и кораб да е изгубил контейнера, какъвто и глупак да е капитанът, който е решил да го направи в това време, при всички положения това е станало тук. — И той нарисува една дъгичка, доста далеч от предположенията на Болд. — Трябва да е бил поне на миля разстояние от корабните линии.