Ридли Пиърсън - Първата жертва

— Признаха го за виновен, нали? — попита Болд, спомняйки си за сензационния процес.

Пожълтелите от пушене зъби на Рътлидж приличаха на стара загниваща ограда от колове.

— В момента стоиш пред главния свидетел на щата. Това момче си спечели килия за трийсет и една години. Неговите хора обжалваха разкритията ми, но отново изгубиха. — Усмивката му беше заразна. — Така че този път — каза той, имайки предвид телефонното обаждане, което беше уредило срещата им — става дума за корабен контейнер, а? Няма да повярваш колко много изгубени контейнери се мотаят в открити води. Те са основната причина за корабокрушенията в морето. Питай застрахователите.

— Твоите хора вече имаха възможност да огледат контейнера — каза Болд.

Рътлидж кимна.

— Носиш ли ми данните?

Болд хлъзна през бюрото към него един лист.

— Тегло на контейнера, брой хора вътре, тегло и приблизително количество чували с вата. Ватата е била зашита в чували.

Рътлидж погледна над очилата си за четене.

— Искаш да намериш кораба-майка на този контейнер, така ли?

Болд отвърна:

— Трябва да разберем кой е корабът, за да знаем с какво се занимава. Ти забеляза ли нещо, като го оглеждаше?

— Смърдеше. Представи си да живееш така две седмици, докато прекосяваш Тихия океан.

Болд нетърпеливо попита:

— Нещо друго?

— Откритите води отпечатват личността си върху всеки и всичко, до което се докоснат. Водите на Тихия океан значително се различават от възсолените, които са в устието на залива — започна професорът. — Това може да се дължи на пресните води от реките и притоците от седемстотин квадратни мили. Реките се изливат в устието достатъчно бързо, за да се опреснява заливът в сравнение с по-високото съдържание на соли на водата в океана от външната страна и западно от остров Ванкувър. По тази причина проливът Пъджет се оказва родното място на неколкостотин специфични вида флора и фауна, които са уникални само за водите в устията, микроорганизми, които не се намират на стотина мили северно или на четирийсет мили западно от него. Спомняш ли си как отглеждахме попови лъжички в пети клас и колко бързо стените на аквариума се покриваха с тиня? Същото нещо става в залива и в открито море. Винаги си личи дали един плавателен съд е бил оставен да седи дълго време — много бързо се покрива с водорасли и дребни ракообразни. Преди водораслите обаче се покрива с бактерии и диатоми, които започват да полепват още в първите шест часа след потопяването във вода, независимо дали това е локва, пресноводно езеро, устие или океан. Хранителната верига е дълга и всички се редят на опашка. Това позволява на морските биолози да проследят целия процес.

— По същия начин и ентомолозите изследват един труп за насекоми — продължи Рътлидж, — морските биолози могат да изследват микроорганизмите и водораслите по дъното на кораб, или дори на контейнер, и да определят доста точно колко дълго повърхността му е била изложена и в каква вода.

— Колкото часовник ли? — с разбиране попита Болд.

— До голяма степен. Дадохте на студентите ни чудесна възможност за практика, както и за лабораторна работа. Благодарен съм ви за тази възможност.

— А ние научихме ли нещо? — пак попита Болд.

— Медът е близко до жилото. — Той направи пауза, за да се наслади на ефекта, като в същото време хвърли Болд в недоумение. — Няколко милиона малки организъмчета се събраха да разкажат през какво са преминали стените и дъното на твоя контейнер. И така, всички тези морски бактерии, диатоми и полепнали ларви ни разказаха, че контейнерът се е скитал в солена вода и по-специално, в централната част на залива, между шестнайсет и двайсет часа. Нито повече, нито по-малко. Натрупването на хидрокарбонати по страните на контейнера от повърхността на водата ни подсказва, че през половината време е бил потопен само на петнайсет градуса, но около осмия е цопнал във водата, като е променил ъгъла на наклона си на около двайсет и два градуса и се е потопил по-дълбоко с около три фута.

— Вижда ли се това? Шестнайсет часа?

— Наличието на диатоми и соленоводни ларви потвърждава това, да. Всичко, което е било свършено от студенти, е било проверено след това. Шестнайсет до двайсет часа. Това е промеждутъкът от време.

— Нито повече, ни по-малко — повтори Болд, водейки си бележки. — Само дето може би си си спестил това разследване.

— Още не сме приключили.

— Така ли?

Рътлидж предизвикателно погледна Болд: