Ридли Пиърсън - Първата жертва

— И все пак едно неотдавнашно постановление на Конгреса позволява на задържаните имигранти да останат само девет дни, за да потвърдят статута си на политически бежанци, нали така?

— Шест работни дни — поправи я той.

Тя се опита да потисне блясъка в очите си, след като го накара да изрече тази поправка. Беше нарочно преувеличила данните.

— След което те са депортирани и изпратени в страните, от които са дошли, каквото и да е положението им там.

— Да, обикновено това е процедурата.

— А за да се класифицират като политически бежанци, тези хора, тези бежанци трябва да са в състояние да докажат, че са били измъчвани.

— „Измъчване“ е много силна дума. Физически или морално малтретирани — поправи той.

— Доколкото разбирам — продължи тя, — подбрани агенти на Имиграционните служби получават специална подготовка както от Капитолийския хълм, така и по психология. И колко такива специално обучени агенти има във вашия отдел? — искаше да знае тя.

— Трима — отвърна той и пак скришом погледна Кугли. — Много малък процент, може би десет процента от всички имигранти искат статут на политически имигранти.

— Значи поддържате новата политика? — изпробва го тя.

Талмъдж веднага й отвърна:

— Конгресът въведе в сила една от най-далновидните и решителни реформи на Закона за имиграцията. По този начин той направи нашите граници по-гостоприемни, отколкото са били през последните седемдесет години, като в същото време намали бюрокрацията и увеличи ефективността на агенцията. Що се отнася до тези хора, които извършват престъпления спрямо други човешки същества, то всичко, което мога да кажа, е, че такова поведение няма да се търпи от тази администрация, нито пък от Имиграционните служби и службите за натурализация. Ще преследваме всички отговорни и ще ги пращаме в затвора заради действията им. Дори бих добавил, че Сиатълската полиция точно в момента активно работи по разследването на трите смъртни случая в извадения неотдавна контейнер. Нека това послужи като предупреждение: настъпи краят на черния пазар на човешки живот. Ще предложим закрила на първите, които пожелаят да разкрият тази търговия. Останалите ще отидат в затвора.

Сега Стиви разбра защо Талмъдж се съгласи на интервюто. Той го използва, за да си намери информатори.

— Чисто! — извика студийната директорка. — Уилям, камера 2, две минути.

Талмъдж се изправи и махна микрофона си. Избърса лицето си, като че току-що бе изял нещо.

Брайън Кугли пристъпи към Стиви.

— Добри въпроси.

— Размити отговори — отвърна тя.

Талмъдж изстиска една усмивка и се запъти към изхода, очевидно очакваше Кугли да го последва.

— Вечеря? — попита Кугли Стиви.

— Не, благодаря — отвърна тя.

— Едно интервю без камера с „източници близки до разследването“?

— Почвате да омеквате — отбеляза тя.

— Мога да ви предоставя и по-точни данни — предложи той.

Стиви каза:

— Аз ще ви се обадя.

— Добре — съгласи се той.

Той й протегна ръка за довиждане и те се сбогуваха. Кугли задържа ръката й малко по-дълго от необходимото. Не й хареса това. Никога не би флиртувала, за да изкопчи някоя история. Тя се обърна и тръгна към новинарското си бюро, напълно осъзнавайки, че Брайън Кугли я гледа.

Седем години изминаха, откакто Болд се консултира с доктор Байрън Рътлидж от Училището по океанография във Вашингтон. Рътлидж, океанограф, който отдавна стоеше зад катедрата, беше всепризнат авторитет в областта на теченията в пролива Пъджет. Веднъж той вече беше помагал на Болд при разследването на едно убийство, при което тялото бе изхвърлено на брега от едно течение. Проливът Пъджет беше вторият по големина залив в Северна Америка и там се срещаха необичайни, но предвидими приливи и течения, включително и някои от най-бързите повърхностни течения в западната част на Съединените Щати.

Рътлидж бе среден на ръст, със средно тегло. С внимателно оформената си брадичка в стил Ейбрахам Линкълн, сини очи и лула, той приличаше на спасително куче. Кабинетът му бе затрупан с различни книжа: карти, графики, доклади. Стените бяха закичени с рисунки на двумачтови и китоловни кораби, една черна дъска за писане и много карти, които се развяваха като щори за прозорци.

— Знаеш ли — каза Рътлидж с дрезгав от много пушене глас, — около година след като работихме заедно с теб, един прокурор от Скагит Каунти ме повика да работя по още един труп. Срам ме е да си призная, но си прекарах чудесно тогава. Бяха намерени остатъците от тяло на жена в залива Бауман, западно от прохода Дисепшън. Те много приличаха на тези, които ти беше намерил на брега. Тази явно е била хвърлена от мъжа си от моста на прохода Дисепшън.