Ридли Пиърсън - Първата жертва

Стиви с нежелание тръгна към бюрото си, а стомахът й все повече се свиваше на топка. Ако не беше интервюто с главата на Имиграционните служби и службите за натурализация, вероятно щеше да се предаде. Сега обаче тя седна и прегледа сценария, докато й свържат микрофона.

Температурата в студията заради компютризираната електроника се поддържаше около петнайсет градуса. Студийната директорка, която четеше сценария, беше облечена в памучна блуза. Стажантът беше донесъл чая на Стиви с една лъжичка истинска захар, вместо със заместител. Стиви борбено се отърва от чашата и за последен път се задълбочи в сценария си. Без значение колко се е готвил екипът за излъчване, нервите им винаги бяха обтегнати. Постоянните усилия на новините „Четири в пет“ да поддържат рейтинга си на челна позиция в местната класация доста напичаха обстановката.

Уилям Кътлър, който партнираше на Стиви, се интересуваше много повече от това, как изглежда на монитора, отколкото от сценария. Били-Боб, както го наричаше Стиви, прекарваше по-голяма част от времето си по церемонии за разрязване на ленти и ценеше тази извънредна работа, която даваше доста прилични хонорари, в много по-голяма степен от новините.

Тя се погледна за последен път на монитора. Въпреки че беше на трийсет и седем, тя все още изглеждаше чудесно пред камерата. Косата й, дълга до раменете, бе силно осветена, сакото й беше малко по-дълго, отколкото би трябвало, прекалено семпло и безвкусно, но перфектно за продуцентите и техните безценни рейтинги. А тези рейтинги й осигуряваха договор, който включваше градска кола, шофьор, който да снове с нея насам-натам, и освен всичките й разходи покриваше наема за петстайния апартамент. Промоционен договор с Нордстром я подсигуряваше с гардероб само срещу петсекундна реклама сред заключителните надписи. Бледата нежна кожа, която се показваше през подчертаната с хирургическа точност цепка, както и лекотата, с която се държеше, й бяха спечелили етикета „Открито сексапилна“ в една статия на „Нюзуик“ за падането на стандартите в местните новинарски предавания. Но въпреки цялата критика рейтингът й оставаше супер. Само либидото на Били-Боб заплашваше да ги срине. Чуваха се слухове за някакви ученички, наркотици, целонощни партита. Ако Били-Боб не си закопчаеше ципа, новините „Четири в пет“ щяха да са загубени.

— Петнадесет секунди — съобщи застанала между двете автоматични камери и кабелите за микрофоните студийната директорка. Тя носеше бележка, написана на ръка, която да подсети двамата водещи да вмъкнат страница Б-36, която първоначално не беше включена в сценария.

— Косата ми! — извика Уилям Кътлър, перчейки се.

Студийната фризьорка се залетя към сцената, докато студийната директорка продължаваше броенето.

— Десет секунди! — Фризьорката внимателно прекара гребена по лакираната коса на Уилям Кътлър, забавяйки се малко с един непослушен кичур.

— Идиотка такава! Да не си някоя кучешка фризьорка? Дай ми това! — Кътлър издърпа гребена от ръката й и саморъчно подреди кичура си.

— Девет… разчистете сцената… осем — броеше директорката, без да й трепне гласа. — И това ми било професионалисти!

Фризьорката се измести от камерата и сумтящият Кътлър се огледа в монитора още веднъж. Изхвърли гребена от сцената към фризьорката.

— Четири… три… две…

Лицето на Стиви светна, когато погледна камерата. Тя буквално живееше заради този момент: стотици хиляди зрители съсредоточени върху всяка нейна дума, но сега мисълта за Мелиса отслабваше тръпката. Предварително записан глас се чу в ухото й: А сега, най-гледаният новинарски екип на Сиатъл, Стиви Макнийл и Уилям Кътлър, в новините „Четири в пет“.

Стиви започна да чете текста от телескриптера. Усмивката й, перфектна като за снимка, тонът й, леко дрезгав и чувствен, погледът й мек, прикован към камера 2. За съжаление новините бяха „само колкото да запълнят празнините между рекламите“. Един ръководител й го обясни, когато беше отишла в Ню Йорк, надявайки се да направи големия скок в кариерата си от репортер пред камера към водеща.

„Източници, близки до разследването на случая с незаконно пристигналите чужденци, които бяха открити при изваждането на товарен контейнер в залива Пъджет, казват, че полицаи от отдел «Убийства» на Сиатълската полиция до момента са разпитали поне една от задържаните, които са оцелели при прехода. Твърди се, че разговорът се е водел около проваления опит за сделка, след което полицията е останала с малко или въобще без информация.“