Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

Мая кимна.

— Ти спаси живота ми, Дизмъс. В много отношения — тя се протегна и постави ръка върху коляното на съпруга си. — Аз му казах.

— Браво на теб — поздрави я Харди и се обърна към Джоуел. — И се обзалагам, че дори не си бил изкушен да я напуснеш.

Той постави ръце върху нейните.

— Дори и не ми хрумна. Никога не бих. Независимо какво се случи. Не знам дали наистина е вярвала в това преди. Но всички допускаме грешки. Правим неща, от които се срамуваме, че и по-лоши.

— Знам. И на мен ми се е случвало — съгласи се Харди. — Макар че предпочитам това да си остане между нас. Моите съдружници ще бъдат шокирани и ужасени.

— В моя случай — произнесе Мая, — аз… Ние просто искаме да ти благодарим… много. Това беше бреме, с което живях всеки божи ден, толкова дълго, а просто вече не се налага. Чувствам се като друг човек.

Джоуел не бе пуснал ръката й.

— Същият човек, само по-щастлив. И по-добър.

Погледът й бе изпълнен със задоволство.

— Arrete un peu. На френски е. Спрете за малко. Но не за много. — След това отново се обърна към Харди, като леко въздъхна. — Както и да е. Ако нямаш нищо против, дали може да ми обясниш една малка подробност, която бих искала да разбера, но не мога. Наистина не мога.

— Ако мога, ще го направя.

Мая си пое въздух.

— Защо мен?

— Защо теб? Какво?

— Имам предвид Крейг Киурко. Защо е избрал мен да натопи? Аз никога дори не бях чувала за него, а изведнъж той ме избира и се опитва да съсипе живота ми. Не разбирам какво се случи. Как се случи това?

Харди взе чашата си с кафе и отпи. Знаеше, че това е отличен въпрос и че тя заслужава отговор. Но нямаше такъв. Крейг бе мъртъв и никой никога не би могъл да узнае със сигурност. Той просто се надяваше, че този, с който разполага — и който доста бе обмислял, — ще е достатъчно добър за нея.

— Добре — започна той, — ето моето предположение. Дилън се е занимавал с изнудвания и е бил доста алчен човек. Дълго е бил щастлив, че те е въртял на малкия си пръст, че продава трева, водил е и онзи свой списък. Но нали си спомняте, че също така е знаел, че Крейг е убил това момче Гомез. Поради факта, че и двамата са били замесени в обира и макар да звучи малко налудничаво, но поне технически, от правна гледна точка и двамата са виновни за това убийство, независимо кой е дръпнал спусъка. Но той е обичал да стига до крайности. Дилън де. Това, което предполагам, че се е случило, е, че всички са били в „Бей Бийнс Уест“ някой ден, преди да бъде убит, и Дилън отново е повдигнал този въпрос. А Крейг се е опитвал да си вземе разрешителното, безупречен през всичките тези години, мислейки си, че е загърбил миналото си, и Дилън отново му го припомня. Някак си той му е бил споменал какво ти причинява — вероятно му е спестил детайлите, но е казал достатъчно, за да си помисли, че ти също разполагаш с достатъчно основателни причини, за да искаш да отстраниш Дилън. Тогава решава да убие Дилън и всичко, от което се нуждае, е да се появиш малко след това.

— Затова ме вика? Той ли е бил?

— Не съм сигурен. Но Дилън има бруклински акцент, който не е толкова труден за имитиране. Крейг ти се обажда късно пред нощта, кратко и ясно ти заявява, че е възникнало нещо спешно, за което не може да говори… А ти идваш търчейки. Той е знаел в колко часа всеки ден Дилън минава по алеята. Знаел е, че носи твоя пистолет в себе си. Във всеки случай всичко е проработило. Ако ме питаш мен, ти си голяма късметлийка, че не се е позабавил. Щял е и теб да те убие.

— И аз си мислих същото. Донякъде съм изненадана, че не го е направил.

Харди разтърси глава.

— Двама мъртъвци и полицията продължава да търси кои ги е убил. Прекалено много за оркестриране. Искал е да е просто.

— Ами Левън?

— Левън би си припомнил разговора им в кафенето, спора им, на който Еухенио Руиз е бил свидетел, сещаш ли се? Затова отива в Левън, вади пистолета си, кара Левън да ти се обади и да те покани, минава зад него и… Е, знаеш останалото.

— Значи въобще не ме е познавал и просто е направил това?

— Да, така мисля — отвърна Харди.

— И аз й казах същото — добави Джоуел. — Тя заяви, че това й звучи като същността на злото. Не иска да повярва, че хората наистина могат да бъдат толкова лоши, в душите си.

— Имам предвид — каза Май, — със сигурност всички правим грешки. Някои са направо ужасяващи. Но това не е просто грешка. Това е съзнателно решение напълно да унищожиш човек, когото дори не познаваш.

Харди кимна.

— Точно така.

— Не искам да повярвам, че хората наистина могат да са такива — въздъхна Мая.