Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

Но насилието, което се разрази с такива трагични резултати, дори и в охранявана съдебна зала, поставя пред управниците ни множество въпроси: не трябва ли съдебните пристави в Сан Франциско да бъдат въоръжени, както са във всяка една друга съдебна зала в щата Калифорния? Или от друга страна, трябва ли оръжия, дори и в ръцете на полицейски охранители, да бъдат допускани въобще в съдебните зали? Има ли достатъчен брой пристави в съдебните зали на Сан Франциско? Дали съдия Браун не прояви небрежност, давайки възможност на заподозрян в убийства да се опитва да избяга и да взима заложници?

Но преди всичко как невинна жена е арестувана и съдена за извършването на две убийства в съдебна зала на Сан Франциско, на базата на разследване, което в най-добрия случай би могло да бъде описано като некомпетентно, а в най-лошия като нехайно?

Доказателствата за невинността на Мая Таунсхенд бяха пред очите на полицията и на прокуратурата през цялото разследване. Но въпреки това те са предпочели да ги игнорират, Заради това, което грубо би могло да се нарече политическа вендета. По мнението на този репортер, пародията в този съдебен процес е, че всъщност никога не е трябвало да бъде провеждан.

— Всъщност — каза Глицки, — наслаждавам се на почивката. Прекарвам ценно време с малкото плъхче тук.

Закари, въпросното плъхче, все още носеше каска, но иначе изглеждаше и се държеше като всяко едно друго здраво и нормално дете. Играеше си със сестра си в пясъчника в задния двор на Глицки, който допълни:

— Закрепяваме връзката помежду си.

— Не се самозалъгвай. Вие никога не сте я губили.

— Може и да не сме, но така го чувствам. Загубил връзка със света.

— Така, добре… — седяха на най-горното стъпало, на обичайното им място, и гледаха надолу към задния двор и към зелените поляни около Президиума на Сан Франциско в далечината. — Завърна се точно навреме, така че да не се самообвинявам, че не съм направил достатъчно.

— Не е необходимо. Мисля, че вече ти казах. Приключих със самообвиненията.

Харди го погледна отстрани.

— Ако това е истина, как ще те разпозная? Ще намериш нещо друго, за което да се самообвиняваш, само гледай! Просто си такъв! Леко смахнат, но си струва спасяването ти. Незначително. В крайна сметка.

— Благодаря.

— Няма за какво. Всъщност — добави Харди, — не че нямах какво по-приятно да правя в неделния следобед, но ти се обади.

— Да.

— Отново ли ще ме караш да гадая?

— Ако искаш, мога да ти кажа какво открихме в Киурко.

— Имаш предвид освен разплисканата кръв по какво… обувките му?

— Обувки, отметнати.

— И четирийсеткалибров „Глок“, с шестоъгълна полуцев?

— Не, но имаше три кръгли почистващи принадлежности, които биха паснали на този пистолет. Освен това?

— Предавам се! Не, чакай! Трева?

— Добър си. Можеш ли да познаеш колко?

— Не. Предавам се, докато съм в положение. Тревата бе достатъчно добро предположение. Какво друго?

— Мисля, че ще ти хареса. Искаш ли още няколко секунди?

— Добре — свойствена тишина се настани за около минута, след което Харди възкликна: — Какво друго?

— Изрезки от вестници. Стари.

— Хулио Гомез.

— Точно така.

— Щях да се сетя, ако бях помислил още малко.

— Точно както се сети, че Киурко познава Пресли.

— Не. Трябваше да направя това много по-рано. В смисъл, Уайът ми каза, че в „Гугъл“ не излизат никакви резултати за Дилън наскоро, така че как тогава Крейг е успял да открие Левън? Отговорът е, че не би могъл. Няма начин, няма как. Особено когато осъзнах, че са съдени поотделно. Така че трябва да е познавал Левън от преди това. Дори знаех, че Крейг е посещавал Университета на Сан Франциско, а и знаех, че фигурира в списъка на Дилън. Имам предвид, че знаците бяха навсякъде, но аз не можах да ги разчета и свържа.

— Да — съгласи се Глицки, — малко си бавен. Удивително е как успяваш да си намираш клиенти все още.

— Сам се изумявам на самия себе си. Макар че — Харди въздъхна, — какво фиаско накрая, а?

— Чух те. Това е едно от нещата, за които няма да се самообвинявам. Решил съм.

— Доста разумно. Нямаш избор.

— Наистина. Никакъв.

— Знам. Вярвам ти. Чудил ли си се някога, как нещата стигнаха толкова далеч? Обвинението на Мая, смъртта на Харлан. Ами Скиф? Дори и Руиз. Да не споменаваме Киурко. Ами горкия пристав? За какво беше всичко това? Толкова много жертви! Но това е криминалната част — премахни престъплението, вкарай го в съда… — Харди погледна встрани към приятеля си. — Но ти си ченге, така че предполагам, че това не е твой проблем, нали?