Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

Сега Киурко трябваше да направи само една стъпка и щеше да бъде навън, свободен, но проклетата жена го бе хванала за крака. Наведе се, обви с ръка врата й и я придърпа към себе си. Държеше я и размахваше пистолета си из залата, насочвайки го към всеки, който се осмели да надигне глава.

Но за да стигне до вратата, нямаше друг избор, освен да освободи заложницата си или да смъкне оръжието си.

Не можеше да я пусне. Веднага щеше да го нападне.

Трябваше да свали оръжието си.

Това бе и възможността, която Глицки, намиращ се на десет метра от него, очакваше. Имаше право само на един, точен изстрел.

Но и той бе достатъчен.

от Джефри Елиът

Градските чиновници все още се опитват да разкрият как процедурите за сигурността в Съдебната палата са функционирали толкова несъобразно правилата, че позволиха серия от събития да доведат до смъртта на четирима души — двама служители на съдебната охрана, надзорника на Сан Франциско Харлан Фиск и раняването на друг човек.

Репортерът, пишещ тази статия, присъстваше на развоя на събитията и може да разкаже, че още преди започването на сутрешното заседание на Съда, осезаемото напрежение властваше в Отделение 25 — съдебната зала на съдия Мариан Браун — сцената на процеса срещу обвинената в извършването на убийства Мая Таунсхенд.

Катрин Уест, леля на госпожа Таунсхенд, и Харлан Фиск, неин брат, присъстваха в очевидна подкрепа на обвиняемата, със съпровождащото ги присъствие на медиите. Слуховете за готвена изненада от страна на защитата, чрез призоваване на появили се в последната минута свидетели, също бяха допринесли за преизпълването на залата.

Госпожа Таунсхенд бе обвинена за убийствата на Дилън Воглър — управител на „Бей Бийнс Уест“, кафене, което е нейна собственост — и на Левън Пресли — друг неин приятел от миналото. До този момент процесът бе съсредоточен върху доказване на мотивите на госпожа Таунсхенд за извършване на убийствата, а специалистите бяха изказали своето мнение за веществените доказателства, уличаващи обвиняемата. Когато първият свидетел на защитника Дизмъс Харди — експерт по пръстови отпечатъци към Полицейската лаборатория, идентифицира един от екипа детективи на адвоката — Крейг Киурко, че е присъствал на сцената на убийството на Пресли и вероятно е оставил частичен пръстов отпечатък върху гилзата от куршума, намерена на местопрестъплението на убийството на Воглър, залата се изпълни с напрежение в очакване какво още ще последва.

Не чакаха дълго, тъй като господин Харди накратко разпита друг свидетел, който констатира предишни, пазени в тайна, отношения на Киурко с Воглър и Пресли, след което призова самият Киурко. Очевидно, не наясно с развитието на събитията в съдебната зала до този момент, той бе чакал отвън в коридора, за да заеме свидетелското място. Въпросите на господин Харди и отговорите на господин Киурко направо нажежиха обстановката, а възраженията от страна на прокурора Пол Стайър, докато Харди се опитваше да свърже бившия си сътрудник с тези престъпления, също приковаха вниманието на присъстващите.

Най-накрая Киурко се позова на правата си, гарантирани му от Петата поправка, относно самоуличаване в престъпление, а господин Харди директно го обвини в извършването на тези убийства и безредието превзе залата. Въвеждането на ред отне няколко минути на съдия Браун, която вместо да нареди на приставите да задържат Киурко, разпореди да се консултира с адвокат и да бъде на разположение за по-нататъшни разследвания и разпити, ако е необходимо. След което съдията и двамата главни адвокати напуснаха залата, за да разговарят в стаята на съдия Браун, оставайки необмислено Киурко на свидетелското място.

Няколко минути по-късно безразсъдното решение на Браун стана очевидно, когато Киурко се надигна от мястото си и се опита да се измъкне през тълпата, която бе задръстила пътеката на залата. Той почти бе успял да стигне до вратата, когато лейтенант Глицки — началникът на отдел „Убийства“ към полицейското управление на Сан Франциско — се провикна и нареди на един от съдебните пристави, Линда Грей, са задържи Киурко. Но отчаяният свидетел, който изведнъж се бе оказал заподозрян в извършването на убийства, нападна пристава и успя не само да я обезоръжи, но и да й отнеме служебното оръжие и да стреля с него в тавана.

Врявата изригна, присъстващите в залата се скупчиха на пода или се опитаха са се скрият зад столовете. В този момент сержант-детектив от отдел „Убийства“ Дебра Скиф, която седеше на масата на прокурора, произведе изстрел към Киурко, на който той отвърна и я рани фатално. В следващите няколко минути друг пристав, Ролф Хейгън, стреля по Киурко от вътрешната страна на огражданията и в отговор последваха няколко изстрела, които по невнимание убиха надзорника Фиск и пристава Ролф Хейгън, преди лейтенант Глицки да види благоприятна възможност и да прокънти последният изстрел — в гърдите на Киурко — и да го убие. Глицки бе изпратен в служебна отпуска, която се полага на всеки полицаи, участвал в престрелка.