Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

Харди не губи време и призова втория си свидетел. Приближи се към свидетелското място, а умората му напълно се бе изпарила. Дженифър Форман бе още една от мажоретките от Университета на Сан Франциско, приятелка на Мая и Дилън в онези дни, която Стайър първоначално бе поставил в списъка със свидетели и след това бе предпочел да не я призовава за преки показания.

Късно предната вечер Уайът Хънт бе приложил своите магически способности и въпреки часа я бе убедил да разговаря с него. Сега, на свидетелската скамейка, тя се опитваше да преодолее завладялото я безпокойство, тъй като очевидно също не се бе насладила на много сън през останалата част от нощта след разговора им. Харди и Хънт я бяха помолили да се разпише в съда, след което придружена от Джина Роук бе изчакала своя ред при „Лу Гърка“, за да няма възможността да осъществи какъвто и да било контакт с друг свидетел, преди да бъде призована.

Все пак създаваше впечатление за уравновесена, добре облечена, компетентна и привлекателна, колкото бившите мажоретки бяха, което винаги бе плюс. Можеше да бъде добра и убедителна свидетелка, ако Харди успееше да я поведе в правилната посока. Харди стоеше на около метър и половина пред нея и й се усмихваше окуражително.

— Госпожо Форман — започна той, — вие сте били състудентка на обвиняемата Мая Таунсхенд в Университета на Сан Франциско в средата на деветдесетте, нали така?

— Да, бях.

— В един и същи курс ли бяхте?

— Не, аз бях с две години пред нея.

— Но бяхте приятелки, нали така?

— Да, така мисля. Бяхме мажоретки.

— По времето, по което бяхте мажоретки, прекарвахте ли и част от времето си с две от жертвите в това дело — Дилън Воглър и Левън Пресли?

— Да.

— Някога виждали ли сте ги да употребяват марихуана?

— Ваша чест! — Стайър се изправи. — Господин Харди ни обеща, че разполага с нови доказателства, а всичко това е вече известно и няма връзка!

Но сега, след показанията на предния свидетел, Браун бе заинтригувана и склонна да позволи на Харди да продължи, дори и без стриктна доказателствена основа. Вече бе представил зашеметяващи пръстови доказателства, което Стайър не бе постигнал, и дори значението на този въпрос да бе спорно, нямаше съмнение, че е уместен.

— Възражението се отхвърля, адвокат! Продължавайте, господин Харди.

— Благодаря ви, Ваша чест. Госпожо Форман, да повторя ли въпроса си?

— Не. Дали съм виждала Дилън и Левън да пушат трева? Разбира се!

— Много пъти?

Тук госпожа Форман леко се усмихна.

— Почти през цялото време!

Харди остави тази нотка на лекомислие да отмине.

— Госпожо Форман, как се запознахте с Дилън и Левън?

— Имахме общ приятел в моя курс, когото всички наричаха Пако. Той ме представи пред тях — въздъхна и добави, обърната към заседателите: — Ако ме извините за израза. Той донякъде бе лидер на останалите, на по-младите момчета.

— Този Пако, доколкото знаете, лидерът и приятелят на Дилън и Левън, също ли редовно употребяваше марихуана?

— Да.

— Госпожо Форман, споменахте, че всички са наричали този човек Пако. Това ли бе истинското му име?

— Не. Нещо като прякор. Въобразяваше си, че го кара да изглежда готин!

— Но вие знаехте истинското му име, нали?

— Да.

— Какво беше то?

— Крейг Киурко.

Отново Харди изчака доста голямата врява да отшуми, преди да напълни дробовете си с въздух, след което хвърли за последен път поглед към събралата се в залата тълпа, а накрая и към Стайър.

Който изглеждаше, сякаш покривът се бе срутил върху главата му. Сега вече със сигурност знаеше какво ще се случи, но не знаеше как да го предотврати и дори въобще струва ли си да опитва.

Харди се обърна към съдията.

— Защитата призовава Крейг Киурко, Ваша чест!

Браун се намръщи за секунда, загрижи се за благоприличието в нейната съдебна зала, но най-накрая отново вдигна глава.

— Пристав, повикайте свидетепя — обърна се към служителя, стоящ от вътрешната страна на затворената задна врата.

Той я отвори и изчезна по коридора.

След около една агонизираща за Харди минута — достатъчна, за да забучи отново залата, Киурко влезе, облечен в марково сако и вратовръзка, уверен и — за разлика от Хънт и Харди — добре отпочинал. Той бе изчакал заедно с шефа си на горния етаж в отдел „Убийства“ за знак, че е време да слезе долу, в коридора пред съдебната зала. Сега, минавайки покрай масата на защитата, бързо и мълчаливо поздрави Харди, който вече бе застанал пред свидетелския стол.