Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

— Госпожо Кънингам, когато през ноември сте извършвали тези изследвания и анализи, сравнихте ли непознатите отпечатъци и с нечии други, освен с тези на жертвата, господин Пресли и на обвиняемата, Мая Таунсхенд?

— Да. С тези на другата жертва, Дилън Воглър, и с партньора на господин Пресли, Брандън Лоурънс.

— Значи на още двама души.

— Да.

— Успяхте ли да идентифицирате някои от непознатите отпечатъци от местопрестъплението с някои, които са ви известни?

— Да, два от отпечатъците бяха на Брандън Лоурънс.

— Това прави седем неразпознати отпечатъци. Прав ли съм?

— Да, точно така.

— Успяхте ли да идентифицирате някои от останалите седем латентни отпечатъци?

— Всъщност ние успяхме да идентифицираме четири от тях, защото се намират в базата данни на извършилите престъпления, което всъщност е и наш основен инструмент.

— Значи остават още три неидентифицирани отпечатъци, така ли е?

— Да.

— Добре. Сега, госпожо Кънингам — Харди се ориентираше към приключване, — отдаде ли ви се наскоро възможност да преразгледате намерените у дома на господин Пресли отпечатъци?

— Да, преразгледах ги.

— Кога направихте това?

— Тази сутрин.

Харди остави звуковата енергия да премине през залата, но продължи въпреки нея.

— Защо направихте това?

— Лейтенант Глицки от отдел „Убийства“ се свърза с мен тази сутрин и ме попита дали бих могла да дойда по-рано и да се върна към неидентифицираните отпечатъци, за да ги сравня със специфична серия от отпечатъци от друга база данни, за да видя дали съвпадат.

— Имаше ли съвпадение?

— Да, имаше.

— Искате да кажете, че има конкретен индивид, който е оставил своите отпечатъци в дома на господин Пресли, и че това изследване не е било направено и открито до тази сутрин, това вярно ли е?

— Да, точно така.

Браун удари с чукчето, заради почти постоянното, тихо носещо се боботене в залата. След като тишината бе възстановена, Харди отново се обърна към свидетелката:

— Госпожо Кънингам, лейтенант Глицки ли поиска от вас да прегледате други отпечатъци тази сутрин?

— Да.

— Какви бяха те?

— Имаше частичен отпечатък върху месинговата гилза от куршум, която бе иззета от сцената на убийството на Воглър.

— Частичен отпечатък? Какво означава това?

— Всъщност повечето отпечатъци са частични. Рядко иззета от следователите проба е успявала да свали цял отпечатък от някого. Но този отпечатък бе по-малък от обичайното.

— Може ли тогава да бъде от полза за целите на идентифицирането?

— Често пъти, не.

— Защо?

— Защото е непълен. Естествено, компютър би могъл да го разпознае, затова трябва да разполагате с отпечатъците на индивида, да се извърши ръчно съпоставяне и да се намерят достатъчно пунктове на идентификация с пробата на следователите, за да се сравни с познатите отпечатъци.

— Днес лейтенант Глицки ви е помолил да извършите ръчен тест на познатите отпечатъци на конкретен индивид, чиито отпечатъци са били намерени в дома на Левън Пресли, така ли?

— Да.

— Открихте ли съвпадение?

— Съжалявам, но тестовете не са завършени. Както казах, пробата е много малка и все още не съм имала достатъчно време.

Харди би дал лявата си ръка, за да разбере окончателните резултати на това изследване. Но това бе положението, ако щеше да копае този ров, то трябваше да го направи сега, преди някой да се е усетил, какво е замислил.

— Добре. Госпожо Кънингам, засега можете ли да ни споделите чии отпечатъци сте идентифицирали в дома на господин Пресли?

— Да, мога.

— Чии отпечатъци открихте?

— На един от вашите детективи, господин Харди. На Крейг Киурко.

Когато приставът се отправи, за да доведе следващия свидетел, Стайър попита Браун дали адвокатите могат да се приближат и след нейното нетърпеливо съгласие, двамата се изправиха и отидоха при нея.

— Какво искате сега, господи Стайър? — попита Браун, очевидно на ръба на търпението си.

— Ваша чест — започна Стайър, — нямам никаква представа какво е намислил господин Харди. Това няма връзка, несъществено е и е пълна загуба на време.

— Ще се обоснова, Ваша чест, след по-малко от час. Още двама свидетели и приключвам — обърна се и се опита да провокира и без това объркания Стайър, като се усмихна сладко. — Аз трябва да ви предоставя откритието си, а не да ви го обяснявам.

— Това е достатъчно, и от двамата! — избухна Браун, достатъчно силно, за да чуят и заседателите. — Омръзна ми това препиране. Господин Харди, извикайте свидетеля си и да приключваме с всичко това. Върнете се на местата си!