Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

Всъщност…

Извади тефтерчето си и си записа да се обади на Уайът Хънт и да му остави съобщение и указания за утре, веднага щом приключи с компютърното търсене тук. Току-що схвана, че Черил Бийл и другите три жени, които Стайър бе посочил за свидетелки, но така и никога не ги повика, може да спадат към същата категория — хора, които са посещавали Университета на Сан Франциско по онова време и са познавали Дилън и Левън. И които може и да познават Пако и да знаят истинското му име.

Но междувременно можеше да се опита да намери нещо по случая, в които са забъркани Дилън и Левън, и научавайки нещо, може да накара Хънт или Киурко да открият истинските документи по делото, служителите, които са били намесени, и останалите свидетели.

Появи се началната страница на гугъл и той написа името на Дилън Воглър. Излязоха трите споменавания на Воглър в мрежата и някои скорошни Детайли около неговата смърт. Премина към преглеждането на „Регистър на населението“ на щата Калифорния, отново написа името на Дилън и се появи информацията, че е бил в щатския затвор на Коркоран през 1997 г. за грабеж. Левън Пресли също фигурираше в системата, два месеца след като Воглър бе влязъл.

Дали нещо от това имаше смисъл? Можеше ли да му помогне по някакъв начин? Разбира се, тези факти нищо не му говореха за същинското престъпление, което двамата бяха извършили. Прекара още петдесет минути в претърсване на други бази данни на престъпници, до които имаше достъп.

Намери Дилън и Левън в някои от тях. Това, което не успя да открие, бяха каквито и да било признаци, че заедно са извършили престъплението или са имали общ процес. Тази информация очевидно бе изчезнала в мъглявините на времето.

И ако случаят бе такъв…

Изведнъж, взирайки се в екрана, въпросът, който му се въртеше в главата от дни наред, изведнъж изкристализира с поразителна яснота, носещ със себе си толкова мощно раздрусване от адреналин, че Харди отскокна от стола, останал без дъх, а кръвта бумтеше в ушите му. Постави ръка върху сърцето си, за да го успокои.

Обмисляше го отново и отново, от началото до края. Това беше.

Това беше. Нямаше друг начин.

После, независимо от късния час, се пресегна за телефона.

Харди не знаеше дали заради скорошното, донякъде тайно взаимодействие с прокуратурата и шефа на полицията, но поради каквато и да беше причина, Кати и нейният съпътстващ антураж отново се намираха на първата редица зад неговата маса, когато той пристъпи в съдебната зала заедно с клиентката си. Кати седеше между Джоуел Таунсхенд и Харлан Фиск, а след нея се бе довлякла и тълпа репортери и отново залата бе пълна до пръсване.

В днешния петъчен вестник кметицата бе оповестила подозренията си — напълно неподкрепени от каквото и да е доказателство, за което Харди да знаеше, макар че бе чул доста от Глицки, — че убийството на Руиз е тясно свързано със събитията около процеса на Мая и със смъртта на Дилън Воглър и Левън Пресли. Това, естествено, бе породило усещането, че нещо драматично ще се случи в съдебната зала днес. Нещо, като излагането на нови доказателства, които биха премахнали завинаги злословията от последните няколко месеца срещу семействата Таунсхенд, Фиск, Уест.

И кметицата искаше да е тук, за да види как се случва това. За да покаже лицето си, ако не заради друго, то поне за да подкрепи племенницата си. Кати Уест не вярваше, че Мая е извършила нещо лошо и искаше да се убеди, че посланието й е достигнало до съдебните заседатели, преди да започнат обсъжданията.

Въпреки тежестта й в града, донякъде се носеше слух — който далеч не бе същински факт, — че повторното присъствие на Кати в съдебната зала е, за да се включи към мнозинството политически замесени, внезапно заинтригувани, професионално загрижени или просто любопитни като прокуратурата, Кларънс Джакман, полицейския началник Франк Батист, Федералния прокурор Джери Глас, Глицки, дори и прикования към инвалидна количка журналист от „Кроникъл“ Джефри Елиът. Джина Роук бе седнала назад до Уайът Хънт, който, подобно на Харди, също бе с пепеляв оттенък на лицето поради недоспиване. Улавяйки въпросителния поглед на Харди, Хънт кимна кратко и сериозно. Цялата зала звучеше на адвоката като кола на състезание — шумна и дрънкаща. Сякаш всички съдебни заседатели бяха хипнотизирани от енергията наоколо, от сменящите се честоти на звука, от напрежението и нервите, изразходващи се пред тях.

На прокурорската маса Стайър бе довел за морална подкрепа Дебра Скиф, която имаше право да се намира тук, след като вече бе дала своите показания. Двамата бяха опрели глава до глава и тихо разговаряха, докато Мая и приставът преминаваха пред тях. Като стигна до масата на защитата, обвиняемата поздрави, макар да бе забранено, членовете на своето семейство пред сащисания от присъствието на толкова известни личности пристав. Най-накрая Мая седна, а Харди започна да подрежда документите си, когато друг служител влезе, прочисти гърлото си и обяви на висок глас: