Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

— Дами и господа, Отделение двайсет и пет на Наказателния съд на Калифорния е в заседание. Председателства съдия Мариан Браун. Всички да станат!

Да бъдат включени три нови имена в списъка със свидетелите впримчи Харди в още една малка битка с Браун и Стайър тази сутрин в стаята на съдията, но най-накрая Харди успя да ги убеди, че е открил нови доказателства, които са в интерес на правосъдието, и съдебните заседатели трябва да ги чуят, за да могат да достигнат до справедлива присъда.

Естествено това изявление събуди големи подозрения и гняв у Стайър, който пожела да узнае за същината на предстоящите показания. Харди призна, че при първата призована, Джесика Кънингам, се касае за пръстовите отпечатъци, а относно втората — Дженифър Форман, Стайър вече е имал достъп до всичко, което тя знае, след като е присъствала още в първия му списък от свидетели. Всъщност тя бе една от трите непризовани състудентки и приятелки на Мая. А най-накрая Харди привърши:

— Вие познавате Киурко. Той е един от моите детективи. Той ще говори за това.

И подаде на прокурора кратко, подписано от Киурко изявление. Стайър помърмори още малко, че е трябвало да бъдат посочени тези свидетели още в началото на процеса, но всеки бе наясно, че това е маловажно. Свидетелите щяха да бъдат допуснати да дадат своите показания. Все пак Браун изрично предупреди Харди, че е по-добре да е сигурен, че ще представи нови доказателства, а няма да губи време, предъвквайки нещо, което вече е доказано със завеждането на делото.

В края на краищата щеше да призове всичките. Сега, с влажни длани и пресъхнала уста, Харди повдигна изтощеното си тяло от стола.

— Защита призовава Джесика Кънингам.

Приставът изчезна зад задната врата на съдебната зала и се завърна секунда по-късно с млада жена, облечена в полицейска униформа. Тя прекоси залата по централната пътека, положи клетва и зае свидетелското място.

— Госпожо Кънингам — започна Харди, — бихте ли казали на съдебните заседатели каква е вашата професия?

— Разбира се — тя се обърна към тях. — Аз съм служител в лабораторията към Полицейското управление на града.

— При това положение, правите ли някакви специализирани експертизи?

— Да, анализ на пръстови отпечатъци.

— Идентифицирате хора посредством пръстовите им отпечатъци, нали така?

— Да.

— От кога се занимавате с тази дейност?

— От около шест години.

Само с тези няколко въпроса Харди удостовери, че тя е експерт в тази област. Това го доближаваше към целта му.

— Вие ли анализирахте пръстовите отпечатъци, намерени в дома на една от жертвите в това дело Левън Пресли, преди няколко месеца?

— Да.

— Бихте ли казали на заседателите какво открихте?

Разбира се, тези показания бяха бегло засегнати при разпита на Дебра Скиф, но сега на свидетелското място стоеше лабораторен служител и това предполагаше съвършено друг подход. Кънингам, ентусиазирано и професионално, кимна и отново се обърна директно към заседателите:

— Както на повечето места, ние открихме много пръстови отпечатъци.

— Колко отделни отпечатъци установихте?

— Около петдесет или повече.

— Успяхте ли да идентифицирате някои от тях?

— Да. Шест бяха от жертвата.

— Успяхте ли да идентифицирате някои от останалите осем или девет?

— Няколко, да, успяхме.

— Но не и всичките.

— Не.

— Необичайно ли е да намерите пръстови отпечатъци на местопрестъпление и да не можете да ги свържете с конкретен индивид?

— Не.

— Защо?

— Първо, защото не на всеки отпечатъците са снети. Второ, понякога или всъщност доста често отпечатъците не са достатъчно ясни, за да съвпаднат с компютърната база данни. И най-накрая има ограничен брой от бази данни, които обикновено използваме, за да видим дали има съвпадение. Например, повечето пъти се опитваме да намерим съвпадение между отпечатък и известен заподозрян, за да може да се отметне или потвърди.

— Сравнихте ли пръстовите отпечатъци на заподозряната с останалите неидентифицирани пръстови отпечатъци в дома на господин Пресли?

— Да, разбира се.

— Опитвали сте се да установите, дали някои от тях са принадлежали на заподозряната?

— Точно така.

— Бихте ли изложили отново пред съдебните заседатели, намерихте ли каквито и да било пръстови отпечатъци на обвиняемата в дома на господин Пресли?

— Не.

Харди спонтанно хвърли поглед през рамо към масата на Стайър, където той и Скиф седяха злочесто близо.