Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

— Нали им казахте за двата изстрела?

— Да, казах им.

— Между другото, какъв беше техният коментар?

— Благодариха ми и казаха, че тази информация може да промени цялата теория върху случая.

— Разбирам. След това потърсиха ли ви отново?

— Не.

— Не? — направи пауза за ефект. — Дори и през ноември, след като бяха арестували обвиняемата, докато са се подготвяли за предварителния процес?

— Не.

— Дори и когато е започнал съдебният процес по този случай?

— Не.

— Хмм. Когато детективите разговаряха с вас във вашия дом, те казаха ли ви, че не вярват на показанията ви или на описанието на онова, което сте видели?

— Възразявам! Няма връзка!

— Отнася се до психичното състояние на свидетелката, Ваша чест!

Нямаше много логика, но Харди се бе научил от показанията на Джанси Тикнър, че Браун не схваща много ясно какво означава твърдение, основано на слухове. Бе преценил, че ако Стайър се бе възползвал от това, и той би могъл.

Проработи.

— Отхвърля се!

Харди помоли съдията за позволение да продължи, след което отново повтори въпроса:

— Госпожо Брадфорд, детективите казаха ли ви, че не вярват на показанията ви или на описанието на онова, което сте видели?

— Не, точно обратното. Както споменах, те ми казаха, че това променя теорията за случая.

— И въпреки това никога не ви се обадиха повторно, не са ви пратили призовка или да са ви казали, че трябва да дойдете в съда и да свидетелствате, нали така?

— Възразявам! Този въпрос вече бе зададен и на него бе отговорено!

— Приема се.

— Благодаря ви, госпожо Брадфорд. Нямам повече въпроси.

Стайър се бе изправил на крака, преди още Харди да бе достигнал до масата си.

— Госпожо Брадфорд — започна той, — детективите, с които сте разговаряли, попитаха ли ви дали сте видели нещо на улицата, сутринта, когато бе убит господин Воглър?

— Да.

— Вие всъщност видяхте ли нещо на улицата или на алеята?

— Не, както вече казах.

— Сега, относно шумовете, които сте чули. Запозната ли сте как звучи изстрел от пистолет?

— Всъщност не точно.

— Във вашите показания пред господин Харди вие казахте, че докато сте лежали в леглото, сте чули изстрел, и тук цитирам: „като пиратка“. Край на цитата. Това вярно ли е?

— Да, вярно е. Помислих си, че може би е пиратка. Или спукан ауспух.

— Но въпреки това казахте на господин Харди, че това определено са били два изстрела от пистолет, нали така?

— Да, така е.

Тук Стайър, поради ентусиазма и липсата си на уважение към свидетеля, допусна най-голямата си грешка:

— Нека ви попитам нещо. Откъде бихте могли да знаете, че това са изстрели от пистолет?

Харди бе задал същия въпрос на госпожа Брадфорд във фоайето и пламенно се надяваше Стайър да е толкова глупав, че да го зададе пред заседателите.

— Ами звуците са сходни. Но със сигурност знаем, че вторият е бил изстрел от алеята, нали така. Нали тогава е бил застрелян господин Воглър? Точно когато аз чух изстрелите!

Правило номер едно, помисли си Харди, е самият ти да разговаряш с всеки един свидетел, всеки път. Харди видя как раменете на Стайър хлътнаха, след като някои от заседателите се наклониха напред и осъзнаха значимостта на показанията. Той колебливо се обърна към тях, след което спря и отново се обърна към свидетелката. Най-накрая проговори:

— Но можете ли да кажете със сигурност, че вторият звук всъщност е бил изстрел, а не пиратка или спукан ауспух?

Тя се замисли само за около секунда.

— Мога да твърдя със сигурност, че двата звука бяха напълно еднакви. Ако първият е бил изстрел, тогава и вторият е бил изстрел. И обратното.

Стайър реши да спре, преди да влоши още повече нещата.

— Благодаря ви, госпожо!

Лори Брадфорд ставаше от свидетелския стол.

— Но наистина звучаха като изстрели — добави с правдоподобност и искреност, които затвърдиха пълното поражение на Нервака.

Тримата партньори — Харди, Фаръл и Роук — и Уайът Хънт седяха в офиса си. След като приключиха с работата, седнаха около голямата кръгла маса в стъклената стая и започнаха да обсъждат възможностите. Цялото осветление бе включено, за да възпре нахлуващата смътна тъмнина, която се прокрадваше през стъклените стени. Отворена бутилка червено вино стоеше на масата, макар Джина да предпочиташе малцово уиски „Оубън“, а седящият до нея Хънт да пийваше бира „Анкър Стийм“.

Харди разполагаше с много малко време, за да предостави пред съдебните заседатели някакъв „друг“ — Пако или който и да е. Преди Руиз да бъде убит, донякъде бе планирал да го призове като свидетел, от една страна, за да му зададе някой и друг въпрос, а от друга — за да оборят твърденията, че нещо от по-интимен характер се е случвало между Мая и Дилън. Но сега тази възможност отпадаше поради развоя на събитията.