Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

— Да, Ваша чест. Но бремето за доказателствата се пада на обвинението. Да докаже не само, че Мая е била в коридора, но и че е била в апартамента, и дори повече от това, че когато е била там, е убила Левън Пресли. А те нямат дори нещо, което бегло да се доближава до това. Не може просто да осъждате човек с мотив, който се е случил най-близо до мястото на убийството, особено в случай като този, където нямате идея кой друг може да е имал мотив. Или, по същия начин, някой, който е бил вътре. Няма нужда да доказвам, че Мая не е била в апартамента. Господин Стайър трябва да докаже обратното. А такова доказателство просто няма. Ако оставите журито да вземе под внимание подобно доказателство, би било не само грешка относно обвиненията по случая на Левън Пресли, но и би покварило всякаква присъда по случая на Воглър.

Харди знаеше, че прекалява. Обичайно съдията можеше да забележи кога доказателствата бяха наистина толкова слаби, колкото защитата твърдеше и знаеше, че журито просто ще обяви обвиняемия за невинен и след това защитата няма да има какво да обжалва. Но Харди омаловажаваше това пред Браун. Като навързваше обвиненията заедно той се опитваше да покаже, че съдията ще поквари всяка присъда по случая на Воглър, независимо как се произнесеше журито по случая на Пресли и дали щеше да обяви обвиняемата за невинна.

Така че Браун трябваше да вземе това решение или да очаква да чуе за него по-късно на обжалването. Харди я бе притиснал в ъгъла и тя го знаеше. Но прие ситуацията с ледено мълчание, очите й се присвиха. Обръщайки се към стенографката, тя каза:

— Ан, надявам се, че записваш всичко това.

— Да, Ваша чест.

— Господин Стайър. Някакъв коментар?

— Ваша чест, обвинението отхвърля усилията на господин Харди да навърже двете обвинения заедно по този начин. Всяко обвинение е самостоятелно и независимо, всяко е обосновано от собствени доказателства и по този начин съдът трябва да отсъди.

— Никой не може да свърже Мая с онова място, Ваша чест — рече Харди. — Не можете да искате от журито да реши дали е била там, ако нищо не я поставя там.

— Мога да правя каквото си поискам в моята съдебна зала, господин Харди. Бих могла да се кача на бюрото си и да танцувам, ако поискам.

— Да, разбира се, Ваша чест, нямах предвид, че не можете…

— Но това казахте, господин Харди.

— Извинете, Ваша чест. Изразих се погрешно.

— Извинението е отбелязано. — И сега Браун го изненада. — Добре. Господин Харди, вие изразихте интересна гледна точка. Дайте ми момент, моля.

Тя се наклони напред, облегна лакти на бюрото си и скръсти пръсти пред носа си, след което затвори очи. Най-сетне раменете й помръднаха и Браун отново вдигна глава.

— Този въпрос е прекалено сложен, за да го реша на момента. Обявявам почивка за още половин час. Ще имам решение, преди съдебните заседатели да са заели местата си.

Харди получи съобщение по мобилния си телефон, че Крейг Киурко е отвън във фоайето. Бе придружил от учтивост Лори Брадфорд поради призоваването й като свидетел в съдебната зала — добронамерена услуга от адвокатска кантора „Фрийман, Фаръл, Харди и Роук“.

Съдът бе излязъл в почивка и Харди се разхождаше из фоайето, получавайки поздравления от Джоуел, Харлан и от някои от сътрудниците си, които винаги се появяваха, когато някой от шефовете имаше голям процес, за да се научат как се води. Всеки един бе на мнение, че кръстосаният разпит на Шермър беше грандиозно и впечатлително представление. Някак между кръстосания разпит, обяда в „При Сам“ с Глицки и неочакваното решение на съдия Браун да обмисли отхвърляне на обвиненията, Харди трудно се удържаше да не се държи прекалено наперено.

Естествено решението все още бе — и винаги щеше да бъде — в ръцете на съдебните заседатели и без друг заподозрян, който да ги подтикне към съмнения, съдбата на Мая бе доста несигурна. Харди трябваше да насочи вниманието към Пако или някои подобен на него, но след като вече Руиз беше мъртъв, това се оказваше трудна задача. Предполагаемото познанство на Мая с този човек бе само мълва, а дори и да не беше, нямаше как да го е сложила в „Бей Бийнс Уест“ или с другите две жертви.

Отвън във фоайето Киурко седеше на дървената пейка заедно с белокоса жена, облечена в светлосин костюм с панталон. Двамата водеха оживена дискусия и взаимно се наслаждаваха на компанията си, докато Харди се приближаваше към тях. След като го забеляза, Киурко се изправи, накратко му разказа за проведения разговор с нея предната вечер, след което докосна жената по ръката и я представи.