Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

— Точно така.

— Домът, в който не сте били никога преди това, това вярно ли е?

— Да.

— Дом, в който никога преди това не сте влизали?

— Точно така.

— Дом, в който полицията при никакви обстоятелства не би открила ваши отпечатъци, нали така?

Физиономията на Киурко вече бе притъмняла. Обърна се към съдията, след което към Харди.

— За какво става въпрос? Какво общо имат моите отпечатъци?

Харди отново се приближи към свидетеля. Той не се намираше в тази съдебна зала, за да отговаря на въпроси, а да ги задава.

— Господин Киурко — произнесе той, — не сте ли знаели и преди както кой е бил господин Пресли, така и че е бил съучастникът на господин Воглър в обира, заради който и двамата са били в затвора, когато получихте вашата задача от господин Хънт?

— Не, не знаех.

— Всъщност не поискахте ли тази задача да ви бъде възложена, за да можете да прикриете от господин Хънт истината за вашите отношения с господин Пресли?

— Не, не съм.

— Твърдите ли, че не сте имали отношения с господин Пресли?

— Да, точно това казвам.

— Никога не сте посещавали неговия дом като гост?

— Точно така! Вече казах това!

— Да, казахте — съгласи се Харди. — Тогава може би можете да обясните показанията, дадени тази сутрин от полицай Джесика Кънингам, служител на Полицейската лаборатория на Сан Франциско, която е идентифицирала вашите отпечатъци в дома на господин Пресли?

Очите на Киурко се стрелнаха отвъд Харди, преминаха покрай Хънт и се спряха на вратата.

— Очевидно е направила грешка или лъже. Никога не съм бил вътре в този дом.

Харди се приближи с още една стъпка по-близо до него.

— Твърдите пред този съд, че не сте се срещали с господин Воглър и с господин Пресли в „Бей Бийнс Уест“ през последната седмица от техния живот?

— Не знам откъде ви хрумват подобни неща!

— Ако ви кажа, че имам двама свидетели…

— Ами тогава и те лъжат, които и да са!

Харди бе леко обърнат към заседателите, главата му клюмна, а изражението му остана безпристрастно.

— Господин Киурко, не сте ли посещавали Университета на Сан Франциско между 1992 г. и 1995 г.?

Изведнъж, при този обрат, Киурко рязко изправи гръб, а главата му бързо се заклати в двете посоки. Харди, осъзнаващ басовото бучене зад гърба му, разрастващо се из залата, засили атаката:

— Господин Киурко? Ваша чест?

Браун загледа свирено към залата, но чукчето й остана на мястото си. След това се обърна към скамейката:

— Моля свидетеля да отговори на въпроса!

Киурко се сви в сакото си.

— Да.

— Докато сте посещавали университета, не сте ли се познавали с господин Воглър и господин Пресли?

Този път залата направо изригна зад Харди, който не отместваше очи от Киурко, докато Браун се опитваше да усмири залата, като усилено употребяваше чукчето си.

— Господин Киурко?

— Смятам, че и двамата са били по същото време, когато съм бил и аз, да.

— Преди малко чухме от свидетелка, която каза, че ви е познавала тогава и свидетелства, че сте били близки приятели и с двамата. Дали тази свидетелка казва истината?

Не последва отговор.

— Това е истината, не е ли така, Пако?

Киурко вече доста враждебно попита:

— Кой Пако?

— Вие ли сте или не сте Пако, господин Киурко?

Харди изчакваше съдията да посъветва Киурко за правото му да се позове на Петата поправка, но ако тя нямаше да го направи, то бе дяволски сигурно, че Харди няма да го направи вместо нея. Този мъж бе убил поне двама човека, може би дори трима и се бе опитал да натопи клиентката му и просто нямаше как на Харди да му пука по-малко дали се спазват правата му.

Киурко, все още мълчалив, придърпа вратовръзката си, прочисти гърлото си.

Харди остави да отлетят още няколко секунди, тишината бавно се възцаряваше в съдебната зала.

— Господин Киурко — попита го най-накрая, — откъде купувате кафето си?

— От много места.

— Купували ли сте си някога кафе от „Бей Бийнс Уест“, намиращо се на улица „Хейт“?

— Може и да съм. Не мога да кажа със сигурност.

— Господин Киурко, споделили сте с вашия работодател, господин Хънт, че сте редовен клиент на господин Воглър във връзка с бизнеса му с марихуана? Ако желаете, можем да помолим господин Хънт да дойде на свидетелското място и да даде показания.

Свидетелят нито помръдна, нито проговори.

— Господин Киурко?

— Не съм задължен да отговарям на този въпрос. Има възможност да ме уличи в престъпление.

— Значи се позовавате на Петата поправка?