Джон Лескроарт - Безкрайни тайни

— Само във връзка с въпроса дали съм купувал или не марихуана.

— Добре — отвърна Харди. — Нека да преминем към друга тема. Притежавате ли собствено оръжие?

Киурко поднесе ръце към устните си, потърка бузи.

— Да. Имам пистолет. И какво от това?

— Какъв вид пистолет?

Но Киурко просто разтресе глава:

— Това е всичко. Няма да кажа нищо повече!

Вече натежаващата тишина сякаш придоби угнетяващ оттенък в претъпканата съдебна зала. Киурко се взираше с каменно лице в пространството между него и Харди.

— Няма да отговарям. Позовавам се на Петата поправка.

Харди кимна и пристъпи още една крачка в скъсяването на пространството между него и свидетеля.

— Не е ли истина, че сте използвали един и същи четирийсеткалибров „Глок“, за да убиете господин Воглър и продавач в магазин за алкохол на име Хулио Гомез по време на обир през 1995 г.?

При тези думи залата направо избухна зад Харди. Навръх цялата тази врява, най-накрая Стайър отново откри, че притежава глас:

— Протестирам, Ваша чест! Свидетелят се позова на Петата поправка!

Тя удари с чукчето си, след това и отново, и отново, а гласът и прозвуча леко прегракнало, сякаш сама се опитваше да се чуе:

— Възражението се приема! Това е достатъчно! — Бам! Бам! Бам! — Приема се! — вече се бе изправила, приведе се над бюрото си и с възможно най-високия си глас почти извика: — Искам да се въведе ред в тази зала! Ред!

Звукът на чукчето кънтеше отново и отново.

Най-накрая се възцари нещо подобно на тишина. Браун, все още изправена и трепереща от гняв, се опитваше да защити своя авторитет, като постоянно приканваше за ред в залата.

— Нека съдебните заседатели да се оттеглят в стаята за обсъждане. Пристави, освободете съдебната зала. Господин Киурко, вие останете на свидетелското място. Адвокати, вие останете на вашите маси!

Оттеглянето на хората от съдебната зала отне около десет минути, като по-голямата част от тълпата протестираше и дори отказваше за помръдне, докато Браун не извика още пристави от съседните съдебни зали да й помогнат.

Когато най-накрая и последният наблюдател бе напуснал, Браун се обърна към Киурко:

— Господине, както видях, вие се позовахте на вашите права съгласно Петата поправка. Вие ще се консултирате с адвокат и ще се върнете в тази съдебна зала, придружаван от адвоката си, и това ще се случи в понеделник, в девет часа сутринта.

Но Харди, все още стоящ пред Киурко, не можеше да не оспори това изявление:

— Ваша чест, при цялото ми уважение, това е недопустимо. Господин Киурко би трябвало да бъде задържан!

Съдийката повдигна чукчето си и го насочи към Харди, сякаш бе оръжие:

— Това е прекалено, господин Харди! Как се осмелявате да се опитвате да ми кажете какво е допустимо и какво не е в моята съдебна зала! Това вече надхвърля всякакви граници! — и напълно неоправдано започна да удря с чукчето си след всяка дума, за да я подчертае: — Вие… няма… да… ме… прекъсвате… в тази… съдебна… зала… оттук нататък!

Отново си бе възвърнала напълно самообладанието и бе господар на владенията си. Огледа се наоколо някак зашеметено и невярващо, сякаш да види каква реакция е предизвикало нейното изказване.

— Пристави! — произнесе уравновесено, — обвиняемата отива в килията. Господин Киурко, отидете и си намерете адвокат. Адвокати, в стаята ми. Веднага. Часът е… — след което отново погледна към празната зала и продължи: — Пристави, можете да въведете хората отново. Това дело ще продължи точно след петнайсет минути!

В стаята на Браун Стайър бе в прединфарктно състояние.

— Говори без каквито и да е доказателства! Въпреки цялата му сама служеща на себе си риторика, господин Харди не представи никакви доказателства, които е открил сега, Ваша чест! Всичко това бе безочлив опит да се намери подходяща изкупителна жертва, за да се разколебаят съдебните заседатели!

— Това е нелепо, Ваша чест! Пръстови отпечатъци на местопрестъплението са доказателства, особено когато човекът, чиито отпечатъци са намерени, твърди, че не е възможно да е бил там! Каква е вашата теория, господин Стайър? Да не би Киурко да е дал назаем пръстовите си отпечатъци? Да не би неговите ръце да са се разходили самички? Факт е — отвърна Харди, — че тази сутрин представих повече доказателства, че моята клиентка е невинна, отколкото господин Стайър е представил през целия процес срещу моята невинна клиентка!

— Тя не е невинна, докато заседателите не я обявят за такава — отбеляза Стайър.