Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

Слушалката подсилваше бързото дишане на Уолт.

— Намерихме трупа още топъл — каза Капшоу.

Шерифът здраво стисна волана с потната си длан.

— Защо го казвате на мен?

— Системата за видеонаблюдение в тази зала временно не работеше заради строежа. Но нещо накарало едно от моите момчета — бивш полицай в Роуд Айланд — да тръгне след някакъв мъж. Направо не е за вярване — хрумнало му, че може да са се познавали в минал живот. Това става по същото време, когато онзи от чувала може да е бил още жив. Моят човек губи мъжа от поглед в зала Д. Пълна лудница — точно зала Д е за регионалните полети. Та този човечец от чувала… Професионална работа. Без съмнение. Никакви документи за самоличност. Отрязани етикети от дрехите. Лицето му — накълцано. Премахнати пръстови отпечатъци. Някой и друг изваден зъб. Шибана кървава каша — да ме прощавате. Стремили са се да го подредят като Джон Доу 3 3 Нарицателно име в правната и криминалната терминология за лице от мъжки пол, чиято самоличност е неизвестна. — Б.пр. и са успели. Работата е там, че… нито една камера в зала Д, говоря за работещите, не е заснела добре лицето му. Без майтап! Човекът се движи като шибан Баришников 4 4 Световноизвестен руски балетист. — Б.пр. из залата. Винаги с гръб към камерите. После изчезва в мъжката тоалетна и оттам му губим следите.

— Но защо го казвате на мен? — отново попита Уолт.

— Седем самолета са излетели от зала Д в минутите, когато изгубихме онзи от поглед. Сега звъня подред на всичките седем дестинации и започвам от Сън Вали. Нали има някаква веселба при вас този уикенд? Чудесна възможност за нашия човек да си избере сериозна мишена.

— Изглежда, вече си я е набелязал — отвърна Уолт. — Обадете се в местното управление на ФБР и ги помолете да се свържат с Вашингтон. Мисля, че вашият Джон Доу ще ги заинтригува.

— Самолетът ще кацне при вас след петнайсет минути — каза Капшоу.

— За бога, защо не ми казахте това пет минути по-рано? — Уолт включи полицейската лампа и скочи върху педалите. Премина на червено в пресечката на Сън Вали Роуд и шосе 75 и пое на юг. — Дайте ми някакво описание, каквото и да е — помоли той. Чакаше да затвори телефона, за да пусне сирената.

До летището се стигаше за двайсет минути. В най-добрия случай.

Седем минути по-късно — или осем минути преди кацането на самолета — от полицейското управление в Блейн бе подаден сигнал до три от осемте им патрулни коли. Две от тях блокираха достъпа до летище Фрийдмън, а третата, шофирана от помощник-шерифа Том Брандън, спря на летищния терминал секунди след Уолт.

— Остават шест минути — каза той на Брандън — едър, набит мъж на почти трийсет години. Чифт пилотски очила скриваха тъмните му очи. Томи Брандън бе постъпил в полицейското управление след шестгодишен стаж като ски патрул в планината. Бързо си бе спечелил уважението на всички, а заедно с това и доверието на Уолт. — Заподозреният е с ръст малко над средния, тъмна коса, черна тениска, с джинси или тъмни дънки.

— Шерифе! — Останалите му подчинени често се обръщаха към него на малко име, ала Брандън никога не го правеше и Уолт го оценяваше. — На това описание отговарят половината мъже в долината.

— Не разполагаме с по-добро.

— А Пийт?

Пийт Ууд отговаряше за сигурността на малкото летище. Хората му имаха опит най-вече в отваряне на чанти и наблюдение на рентгеновия екран.

— Обясних му набързо. Неговите хора няма да се месят. Човекът е извършил убийство в Солт Лейк — каза Уолт. — Бъди нащрек, Томи. Явно е много добър с ножа.

— Добре поне че слиза от самолет — би трябвало да е чист.

— Би трябвало — мрачно отбеляза Уолт. — Ако е декларирал багаж, може да е скрил оръжието си там. И ако извадим късмет, не бива да го оставяме да припари до багажа си. Само това ни липсва, да вземе заложници.

— Ясно.

В сравнение със забележителната пътническа зала терминалът на летище Фрийдмън изглеждаше съвсем обикновен — притиснат между планинските хълмове от двете страни на долината като дъното на кутия за обувки. В средната й част се намираше градчето Хейли, на двайсетина километра южно от Кечъм, Сън Вали, считано за преходна точка между пустинята на юг и високопланинската част на север. По сухите, неплодородни южни хълмове растяха само цъфтящи храсти и пелин, а северните — заради влагата от късния сняг — бяха покрити с гъста вечнозелена растителност.

Звукът от приближаващ се самолет накара двамата мъже да погледнат нагоре.