Ридли Пиърсън - Смъртоносен уикенд

— Значи вие сте шерифът, така ли? — Слепецът звучеше заинтригуван. На лицето му се изписа огорчена гримаса.

— Областният шериф на Блейн. Да. Нека влезем вътре, искате ли?

— Рейф Наглър. — Той прехвърли бастуна и протегна дясната си ръка. Уолт я пое и двамата се здрависаха. — Тук съм за конференцията на Кътър. Имам уговорка да ме посрещнат.

— Ще го уредим. Мога ли да… — Уолт посегна към лакътя му.

Слепецът не възрази.

— Благодаря, шерифе.

— Съжалявам за недоразумението — каза Флеминг. — За пръв път ли сте тук?

— Да, разказвали са ми чудесни неща. Знаете ли дали има ски програма за незрящи?

— Не и по това време на годината — отвърна Уолт.

— Не — повтори той усмихнато. — Може би. Обаче има спускане с каяк и скално катерене.

— Спускане с каяк? Сериозно?

Наглър се разсмя от сърце.

— Занасям ви — каза той. — Ала за скалното катерене не се шегувам.

Уолт се ухили, добре че човекът не можеше да го види. После се засмя пресилено, което прозвуча доста тъпо.

— Досега не съм бил на никоя от конференциите на Кътър. Разправят, че е най-важното подобно събитие в страната.

— Патрик Кътър знае как да организира забавления — потвърди Уолт.

— В „Уолстрийт Джърнъл“ я споменаха като „най-влиятелните три дни в бизнеса с комуникациите“.

— Звучи добре.

— Наричат Патрик Кътър „продавач на мечти“! „Дисни“ успяха да купят Ей Би Си в резултат на тази конференция. „Брайтън Дистилърс“ се сдобиха с филмова студия и изцяло смениха попрището.

— А вие сте…?

— Скучен професор, поканен да отегчава присъстващите цял час в събота.

— Сигурен съм, че не е така.

Уолт отвори вратата и я задържа, вдишвайки с облекчение охладения въздух. Огледа се нетърпеливо наоколо. Брандън не се виждаше никъде.

— Виждате ли клетката на Рики? — попита Наглър.

— По-обемният багаж се получава в дъното на залата.

— Оттук ще се оправя и сам, шерифе, благодаря. — Той разгъна бастуна си и внимателно издърпа ръката си.

После тръгна, проправяйки си полека път сред минното поле от разпръснати чанти и нетърпеливи пътници.

Уолт се повдигна на пръсти и забеляза Брандън, застанал сам встрани от суматохата. Нито следа от заподозрения. Връхлетя го тревога. Това бе идеалното място да разпознаят и арестуват вероятния наемник, дошъл да убие Шейлър. Точно тук и точно сега. Дълбоко в себе си се надяваше, че мишената на убиеца е била жертвата в Солт Лейк Сити и че цялата работа вече е приключила. Че федералните са се заблудили. Че О’Брайън, Драйър и той самият вече няма за какво да се тревожат. Така би го приел Кътър, а може би и Драйър.

Времето работеше срещу него. Багажът започна да пристига. Куфари и чанти се плъзваха по късия стоманен улей и падаха с дразнещо тупване. Пътниците се струпаха пред подвижната лента като добитък пред ясли.

Хаосът стана още по-голям, когато хората, натоварени с чантите си, започнаха да се влачат към изходите. Автоматичните врати се отваряха и затваряха непрекъснато. Уолт обиколи цялата зала с надигащо се в гърдите му безсилие. Още няколко минути — и наоколо нямаше да остане жива душа.

Той потърси с поглед Томи и му направи знак. Двамата излязоха навън едновременно през различни врати и тръгнаха напрегнати измежду колите на паркинга.

Помощник-шерифът се приближи до стоянката за таксита и хотелски микробуси и започна да оглежда качващите се пътници един по един.

Уолт чу гласа му в радиостанцията си:

— Нищо подозрително.

— И при мен.

— Чакай малко… вътре става нещо — извика Брандън.

Уолт се обърна и хукна обратно към залата.

Тълпа от любопитни зяпачи закриваше гледката пред Уолт. Той прекоси залата и си проправи път през навалицата. Брандън пристигна в центъра на бъркотията по същото време.

На пода, пред бежова на цвят клетка, бе коленичил Наглър — слепецът. Удряше яростно по земята и търсеше през сълзи и ругатни бастуна си. Сграбчи го в дясната си ръка и грубо го разгъна, сякаш да нашиба с него обърканата служителка на летището. Уолт се хвърли напред, улови мъжа за ръката и издърпа бастуна измежду пръстите му.

— Спри! — твърдо изрече той.

— Шерифе? — Наглър обърна към него зачервеното си изпоцапано лице. Зад смъкнатите ниско на носа му слънчеви очила за кратко се видя мътно око без зеница и ирис. Само противна бледожълта очна ябълка.

— Случи се нещо много неприятно — обади се служителката.

— Глупости! — извика Наглър. — Те убиха кучето ми! Убиха Рики!