Лили Джърмейн - Седем синове

— Ще те измъкна оттук хлапе, обещавам.

Така и направи.

Шест години по-късно Елиът вече не бе полицай. Всъщност беше напуснал отряда веднага, след като ме бе преместил на сигурно при баба си в Небраска. В медицинския доклад на болницата пишеше, че Джулиет Портланд е починала от вътрешен кръвоизлив в нощта, в която Елиът ме изнесе тайно, и макар да мислехме, че Дорнан е повярвал на историята, бе напълно възможно все още да продължава да се оглежда за мен.

Стоях пред сградата с надпис „Lost City Tattoos“ отпред на фасадата, мръсните ми дрехи бяха заменени с бяла лятна рокля до коленете с тънки презрамки, на фона на която тенът ми се открояваше перфектно. Бях прекарала последният час в банята на хотелската си стая, търкайки всеки сантиметър от тялото си. В действителност не бях отседнала в евтин хотел за студенти. Бях наела стая в елитния квартал Бел Еър. Реших, че преди да се преместя да живея в клуба тази вечер, можех да се порадвам на няколкото часа свобода, които ми оставаха.

Отворих вратата и на мига бях ударена от студения въздух в стаята. Климатикът беше същинско блаженство за зачервената ми кожа, която бе започнала да настръхва миг след като влязох. Вътре беше толкова приятно хладно, че си помислих как не бих искала никога да си тръгна. Очаквах да бъда посрещната от бръмченето на пистолета за татуировки, но наоколо не се чуваше и звук. Огледах стаята, но не видях никой.

— Здравейте — извиках и закачах отговор.

— Здрасти — стресна ме глас зад мен.

Обърнах се и видях Елиът. Беше все така разкошен, както последният път, когато го бях видяла, само че сега изглеждаше по-възрастен и имаше татуси, които покриваха всеки видим сантиметър от тялото му. Бе облечен с бяла тениска, тъмносиви панталони до коленете и бе обул чифт светлосини маратонки. Лицето му беше единственото нещо, което ме убеди, че това наистина бе той. Изучавах го и се зачудих дали ме е познал, но след това реших, че няма как да се е досетил.

— Не знаеш коя съм, нали?

Веднага придоби подозрителен вид.

— Не. Трябва ли?

Поклатих глава и казах с изкуствен южняшки акцент:

— Няма значение. Дойдох, защото имам нужда от татус, а всички казват, че ти си най-добрият.

Усмихна се, облизвайки устни и за част от секундата забелязах обецата на езика му.

— Заповядай — каза и ме поведе към една от твърдите кожени кушетки.

— Каква татуировка искаш да си направиш?

— Някоя, която да скрие белег — казах, прехапвайки устна.

Той кимна и потупа върху кушетката. Повдигнах се и се загледах напрегнато в лицето му. Помислих си, че той беше най-милият човек, когото съм срещала. Наистина бе рискувал живота си да ме спаси.

— Добре — каза и се усмихна. — Къде е белегът ти?

Преглътнах шумно, събрах роклята си в юмрук и я повдигнах така, че да може да види. Лицето му се изкриви измъчено. Погледна към мен, след това белезите и после пак към мен.

— Джулс? — прошепна. Загледа се в косата ми, в кожата ми, в сините ми очи, новия ми нос и се отдръпна назад, сякаш бе ужасен.

— Сега съм Саманта — казах без акцент, а въздухът заседна в гърлото ми. — И имам нужда от помощта ти.

Той не проговори. Не помръдна. Изведнъж се почувствах зле, че го бях потърсила.

— Съжалявам — казах, спускайки роклята си надолу и слязох от кушетката. — Не трябваше да идвам.

Опитах се да си тръгна, но той ме хвана за лакътя и ме обърна към него.

— Чакай — каза Елиът. — Моля те, не искам да си отиваш. Просто съм малко… шокиран. Не съм те виждал от три години.

Стоях на едно място и се чувствах напълно жалка.

— Джулиет — каза мрачно, — какво правиш тук?

— Разглеждам забележителности — отговорих безизразно.

Пусна лакътя ми и се отправи към предната част на студиото. Обърна висящия надпис на вратата на „Затворено“, заключи и спусна щорите, за да не може никой да ни види.

— Апартаментът ми е на горния етаж — каза и ме погледна така, сякаш самото ми присъствие му причиняваше физическа болка. — Мисля, че трябва да поговорим.

— И след това ще ме татуираш? — попитах с надежда.

Изглеждаше така, сякаш водеше вътрешна битка със себе си.

— Ако ми кажеш защо искаш да покрия тези белези, тогава със сигурност ще ти направя най-хубавата шибана татуировка, която си виждала.

— Ще ти кажа, само ако обещаеш, че няма да се опитваш да ме разубеждаваш.

Изведнъж доби уморен вид.

— Нека просто се качим горе — предложи той. — Преди някой друг да разбере, че си тук.