Братя Грим - Разбойникът и неговите синове

Имало едно време един разбойник. Той живеел със своите другари в тъмните гори и в планински пещери. Когато по пътя минавали царе или богати търговци, той ги спирал, обирал парите им и хубавите им вещи.

Така минавали годините. Разбойникът остарял и този занаят вече не му харесвал. Разкаял се за стореното зло и решил да живее като честен човек.

Един ден той извикал тримата си сина и им казал:

— Мили мои деца, трябва да се научите на някакъв занаят, за да си изкарвате прехраната като почтени люде.

Синовете му помислили, посъветвали се помежду си и отговорили:

— Крушата не пада по-далече от дървото. Затова ние ще станем разбойници. Не искаме да работим от сутрин до вечер за малко пари.

— Синове мои — казал огорчен бащата, — защо не искате да живеете спокойно и да се задоволявате с това, което имате? Който живее честно, живее по-дълго. Безчестието ще ви доведе до лош край — ще ви хванат и ще ви обесят.

Ала тримата братя не послушали баща си и станали разбойници. Те знаели, че в царската конюшня има прекрасен жребец и решили да го откраднат. Чули, че жребецът яде само сочна трева, която растяла само в една гъста и тъмна гора. Отишли в гората, накосили трева, събрали я на голям вързоп и скрили в него най-малкия си брат така умело, че никой да не може да го забележи. После занесли вързопа на пазара. Минал царският коняр, купил тревата и наредил да я занесат в царската конюшня.

В полунощ, когато вече всички спели, най-малкият брат се измъкнал от вързопа, отвързал жребеца, надянал му златна юзда и тихо го извел навън. Яхнал го и препуснал към мястото, където чакали двамата му братя. За нещастие градските стражи забелязали крадеца и хукнали след него. Скоро го настигнали и го заловили заедно с братята му.

На другия ден закарали разбойниците при царя. Като разбрал, че са синовете на стария разбойник, който отдавна живеел като почтен човек, царят заповядал да го извикат в двореца, за да го попита дали не иска да откупи синовете си.

Старият разбойник пристигнал в двореца, коленичил пред царя и казал:

— Няма да дам нито грош за моите недостойни синове.

Царят казал:

— Добре. Но ти беше знаменит разбойник и ако ми разкажеш най-интересната случка в твоя живот, ще освободя синовете ти.

— Царю, ще ти разкажа за едно мое приключение, което и до днес ме кара да изтръпвам от страх. Веднъж чух, че в една пуста пещера в планината живее великан и че притежава голямо съкровище. Събрах около стотина души от моите хора и всички заедно тръгнахме към пещерата. Когато стигнахме, великанът го нямаше. Затова взехме злато и скъпоценни камъни, колкото можехме да носим, и поехме обратния път. Мислехме, че сме в безопасност, но изведнъж пред нас се появи великанът заедно с още десетина великани. Заловиха ни и ни разделиха по десет души на всеки великан. Аз и девет мои другари попаднахме при великана, чието бе съкровището. Завързаха ръцете ни и ни подкараха като овце към пещерата. Тогава ние предложихме да се откупим, но великанът каза:

— Не ми трябват вашите пари. Ще останете при мен и един по един ще ви изям.

След това отдели един от нас настрана и добави:

— Този е по-тлъстичък. Ще започна с него.

Уби го и го сложи в огромен котел с вряща вода.

Така великанът изяждаше всеки ден по един от нас и тъй като аз бях най-слаб, щеше да ме изяде последен. Скоро дойде и моят ред и затова реших да си послужа с хитрост, за да се спася.

— Виждам, че очите ти са болни — казах аз на великана. — Аз съм лекар и имам много опит. Ако ме оставиш жив, ще те излекувам.

Великанът се съгласи и ми даде всичко, което ми бе нужно: масло, сяра, смола, билки. Налях масло в котела, сипах от сярата, сложих смола и отровни билки и разпалих огън. Когато сместа завря, накарах великана да легне на земята и я излях върху очите му, а после и върху цялото му тяло. Обезумял от болка, той скочи и започна да вие като ранен звяр. Сграбчи една тояга и се втурна разярен из пещерата, удряйки напосоки. Не можех да избягам, защото каменният дом на великана бе затворен с желязна врата, на която висеше голям железен катинар. Успях да се покатеря по една стълба и да се хвана за една греда на тавана. Висях на гредата цял ден и цяла нощ, но тъй като не можех повече да издържа, скочих долу и се скрих между овцете. През цялото време трябваше да тичам между тях, за да не ме хване великанът. После намерих в ъгъла захвърлена овнешка кожа. Сложих я върху себе си така, че рогата да бъдат на главата ми. Преди да пусне овцете на паша великанът ги пропускаше една по една между краката си, за да ги преброи. Отделяше някоя по-тлъста и я изяждаше. Трябваше да използвам случая, за да избягам. Промъкнах се между краката на великана, но когато той ме опипа и усети, че съм по-едър, ме хвана и каза: