Лили Джърмейн - Седем синове

— Можеш да се почистиш тук — каза и посочи към банята на офиса. — Вземи си душ, ако искаш.

„Ще си взема душ. Най-горещия, шибан душ, който мога, за да изгоря допира ти от кожата ми.“

— Ще бъда бърза — казах, притичвайки към банята с дрехите си, притиснати към белезите. Затворих вратата и се зачудих дали да я заключа, или не. Накрая реших да я оставя така, но веднага обух дънките, без дори да се замисля за душа. В момента, в който ги закопчах и се уверих, че белязаната плът на бедрото ми е скрита, се почувствах значително по-добре. Взех си кърпа от рафта, намокрих я с топла вода под кранчето на мивката, добавих капка течен сапун и почистих гърба си, доколкото можах. Исках да имам приличен вид поне докато стигна до хотела, където в усамотената си баня щях да си направя изгаряния от трета степен. Сложих сутиена и потника си и се погледнах в голямото огледало над мивката.

Гледаше ме една напълно непозната жена, толкова различна, че не бих познала в нея себе си. Джулиет бе имала къса до раменете руса коса, бледа кожа и зелени очи. Момичето, което гледах сега, беше с тъмнокестенява коса, която почти се докосваше до дупето й благодарение на удълженията, бронзов тен, постигнат с часове в солариума и тъмносини очи, които все още показваха малкият намек за зелено, който лещите не можеха да скрият.

Липсваше ми да съм Джулиет, но в същото време се чувствах освежена от новия си вид. Анонимността, която ми предоставяше новото ми амплоа, бе нещо, което бях подценила, когато изготвяхме хирургичният план с доктор Лий. Чувствах се изпълнена с адреналин. Бях изчукала Дорнан и дупето ми пулсираше, но душевно ликувах.

„Направих го! Мамка му, направих го! Заблудих го!“

Нямаше и представа коя бях.

Когато излязох от банята, Дорнан стоеше зад бюрото, сякаш нищо не се бе случило.

— Е… — попитах, все едно не знаех. — Получих ли работата?

Раздвижи въздуха с химикала си, посочвайки ми да седна. Издърпах металният стол изпод бюрото, на което се бяхме чукали преди минути и отпуснах пулсиращият си задник на седалката.

— Взимаш ли наркотици? — попита Дорнан. — Пиеш ли? Нещо друго?

Повдигнах рамене.

— Честно казано, малко съм скучна.

Дорнан се усмихна разбиращо и показа белите си прави зъби. Той и синовете му може и да бяха груби и татуирани, но всички имаха невероятно прави и бели зъби.

— Всъщност — казах, като се размърдах неудобно на стола, — правила съм доста секс с различни хора. Това проблем ли е?

Усмивката му се разтегна толкова широко и имах чувството, че лицето му ще се напука.

— Не, не мисля, че това ще бъде някакъв проблем.

— Има още нещо — казах и погледах към пода. — Ами… току-що пристигнах тук от Тексас, не познавам никого… отседнала съм на няколко преки оттук в студентския хотел, но скоро ще ми свършат парите.

Той кимна.

— Имаш нужда от пари?

Поклатих глава.

— Не вземам пари, освен ако не съм ги спечелила. Просто имам нужда… да отседна някъде за не повече от няколко седмици.

„Кажи го, Дорнан. Хайде, мамицата му, кажи го!“

— Това не е проблем — отговори и размаха пренебрежително ръка. — Ще отседнеш в сградата на клуба. Има достатъчно свободни стаи. Ще се наложи, разбира се, да подпишеш документ за поверителност, с който се съгласяваш да не разговаряш с никой за това, което се случва там.

Беше се хванал на куката.

„Смотаняк.“

— Какво се случва там? — казах с разширени като на Бамби очи.

— Миличка — отвърна той, очевидно доволен от късмета си днес, — защо не видиш сама?

Написа адреса на гърба на една визитка и ми я подаде, като отново докосна пръстите си до моите. Видях оцъкленият му поглед и малък изблик на адреналин изпълни тялото ми, когато осъзнах, че е адски хлътнал по Саманта Пейтън.

— Ето — каза, подавайки ми ролка с нови петдесетачки. Сигурно бяха пропити с кокаин. — Вземи си някакви дрехи. Мамка му, харесват ми панталонките ти, но ще трябва да носиш нещо по-луксозно, ако ще работиш тук.

Засмях се вътрешно, мислейки си каква висока оценка имаше за клуба, въпреки че го бе превърнал от артистично бурлеска шоу в стриптийз клуб и публичен дом.

Телефонът на бюрото му завибрира и той ме огледа от горе до долу за последен път.

— Трябва да вдигна. Отивай да пазаруваш, купи си няколко красиви нещица за носене и ще се видим тук — посочи към адреса на визитката. — Довечера. Бъди там в осем. Ще обсъдим всичко отново.

Усмихнах се широко и протегнах ръка. Той я погледна, пое я и ме издърпа над бюрото. Усетих устните му върху моите и единственото, което можех да сторя, е да отвърна. Целуваше се добре, въпреки че при усещането на топлия му език в устата ми, се изпълвах с желание да стисна зъби и да го отхапя.