Лили Джърмейн: Седем синове

— Хей — каза, — тъкмо излязох да погледам залеза, преди да тръгна за работа.

Седнах до него на огромната мебел и кръстосах крака, а изтощеното ми тяло потъна сред малките топченца.

— Донесла си ми и бира — пошегува се и посочи към пълната ми „Корона“. Усмихнах се и отпивайки веднъж, му я подадох.

— Ето — казах, — и без това исках само глътка.

Когато се пресегна да вземе бутилката, ръката му докосна моята и аз не я отместих в продължение на няколко секунди. Погледите ни се срещнаха. На лицето му се бе появила мрачна тревога — явно и той беше усетил пламналата между нас искра.

— Саманта… — поде той.

Поклатих глава.

— Недей.

Той се намръщи и отпи голяма глътка от шишето.

— Какво недей?

Загледах се в ръцете си.

— Не го казвай.

Пое си дълбоко дъх и го изпусна с въздишка.

— Откъде знаеш какво щях да кажа?

Поставих ръката си върху неговата така, че и двамата държахме бутилката.

— Просто знам — отговорих и стиснах ръката му.

Замислих се колко много го обичах, колко много съм го обичала винаги, и ми се прииска да се разрева. Но не го направих. Не можех.

Все още не бях приключила.

Отмъщението ми едва сега започваше.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6738

Редактори: Ralna, 2015; ganinka, 2015