Лили Джърмейн: Седем синове

Той кимна и обърна отново към пътя. Огледа в страничното си огледало и потегли към Елиът, иглите му и безкрайните му въпроси.

Май се нуждаех от питие.

Разхождах се бавно по тротоара с Джейс от едната ми страна. Самата мисъл за това как щеше да ме сдъвче Елиът, караше вътрешностите ми да се свиват нервно, но на повърхността изглеждах спокойна и резервирана.

— Ето ни и нас — казах пред вратата на студиото и подадох каската си на Джейс. — Нека се срещнем тук след няколко часа?

Той изглеждаше несигурен и погледна бегло от двете страни на тротоара.

— Какво? — попитах аз.

Джейс въздъхна шумно.

— Ако избягаш, баща ми ще ми види сметката. Буквално.

— Чакай, мислиш си, че ще избягам?

Той повдигна рамене.

— Аз бих го направил на твое място.

Посочих към „Хутърс“ от другата страна на пътя.

— Можеш да ме държиш под око оттам и в същото време да си поръчаш бира на секси момичета с големи деколтета — казах. — Какво ще кажеш?

Той пристъпи от крак на крак.

— Май ще вляза вътре с теб — отговори.

— Чакай — казах аз и поставих длан на гърдите му. — Трябва да знаеш, че… последният път плаках. А татуиста каза, че оцветяването е по-зле от контурите.

Джейс се стегна осезаемо и отстъпи назад.

— Добре — каза той. — Е, ще бъда отсреща.

Усмихнах се нежно.

— Благодаря.

Изчаках търпеливо, докато пресичаше пътя, и му помахах, след което поех дълбоко дъх и бутнах тежките врати на студиото. Звънецът над вратата звънна, сигнализирайки че някой беше влязъл, и аз подскочих уплашено от звука.

Когато пристъпих напред, видях Елиът да татуира пеперуда върху кръста на някаква жена. Веднага ме забеляза и приключи работа, като подхвърли пистолета върху таблата до него.

— Добре — каза на жената, — приключихме за днес. Не забравяйте да ни се обадите следващата седмица и да запишете час за последните щрихи.

Тя се изправи с объркано изражение на лицето.

— Няма ли да я довършиш сега? — попита.

Елиът напръска кожата й с антисептичен разтвор и постави парче прозрачно фолио отгоре.

— Не — отвърна, — кървите твърде много. Пила ли сте скоро, госпожо?

Виновното й изражение беше достатъчно да отговори на въпроса му. Елиът я побутна леко, но настоятелно към вратата, обещавайки че завършеният й татус другата седмица ще изглежда божествено. Веднага щом жената си тръгна, той се завъртя с лице към мен.

— Къде, по дяволите, беше? — попита раздразнено.

Усмихнах се, в случай че Джейс можеше да ни види оттук.

— Наблюдават ни — казах през захаросаната си усмивка. — Ще ме заведеш ли отзад да оцветиш татуса или не?

Цялото му изражение се промени, когато разбра, че ни гледат и ми посочи към кушетката, където преди няколко минути лежеше възрастната жена.

Свалих си блузата и я преметнах върху стола зад масата, разкривайки едва побиращите ми се в черния сутиен гърди. Елиът изглеждаше леко нервен и аз се усмихнах порочно.

— Харесват ли ти? — попитах и очаквах да ми отвърне хапливо. — Взех ги на добра цена.

— Млъквай и се качвай на кушетката, каквото и да ти е там името — отвърна той и не можех да преценя дали беше развеселен, или раздразнен.

Изпълних нареждането и легнах по гръб, подскачайки от болка, когато рязко отлепих превръзката на татуса.

— Това са просто цици, Ел — казах, намествайки се върху скърцащата кожа.

Спря се за момент и ги загледа колебливо, преди да върне вниманието си обратно върху лицето ми.

— Секси са. Но въпреки това не искам да говоря за циците ти.

Грабна една найлонова торбичка и извади еднократна игла с мастилен пълнител, които щяха да обагрят тялото ми перманентно.

— Искам да говоря за това къде, по дяволите, беше през последните три дни, че не отговаряше на обажданията ми? — Думите му бяха горчиви и бях сигурна, че откакто напуснах студиото му последният път, не е спирал да мисли за нищо друго, освен за безопасността ми.

— Съжалявам — казах тихо, — взеха телефона ми и го разбиха на парчета.

— Е, добре ли си? — попита, като се опитваше да звучи нормално, въпреки отчаянието, в което беше изпаднал. Сините му очи бяха пълни с болка и тревога и трябваше да извърна поглед, преди наистина да заплача.

— Добре съм — казах. — Отидох. Повярваха на историята ми. Това е всичко.

— Това е всичко? — Елиът престана да тършува с игли и опаковки и ме погледна въпросително. — Какво значи „това е всичко“?

Стиснах зъби и си поех дълбоко въздух, когато събитията през изминалите три дни, изпълнени с болка, кръв и похот минаха като на филмова лента в размътеното ми съзнание. Не можех да му кажа за Майкъл. Никога нямаше да ми проговори, ако научеше за подлата ми постъпка.