Лили Джърмейн: Седем синове

Спомних си как като малки бягахме от родителите си и ходехме до плажа, където се наливахме с евтина бира и ядяхме начос, след като бяхме плували в морето с часове. Преглътнах буцата, заседнала в гърлото ми и се усмихнах.

— Звучи чудесно — отговорих.

Докато пътувахме към плажа, който беше на не повече от няколкостотин метра от нас, не можех да спра да мисля за последните три часа. Разговорът ми с Елиът беше, меко казано, въртележка от емоции.

— Между другото, какъв ти е планът? — проговори внимателно Елиът, докато притискаше острите игли към кожата ми.

Вече бях плувнала в пот и стисках здраво кушетката от двете страни.

— Ще ги отстранявам един по един. Дорнан ще е последен. — Въздишката ми се сля с бученето на машинката.

— Отстраниш? — Елиът промърмори. — Какво точно имаш предвид?

Задържах погледа му и той се отдръпна от мен, оставяйки машинката да работи в ръцете му, и ме загледа мълчаливо.

— Искаш да ми кажеш, че смяташ да ги убиеш всичките?

Усмихнах се злокобно и можех да видя как се опитваше да измисли начин, по който можеше да ме разубеди.

— Трябваше да си останеш в Небраска — каза през стиснати зъби. — Това е лудост!

— Защо? — предизвиках го аз. — Защото не заслужават да умрат ли?

Машинката се изплъзна от ръката му и той ме погледна смаяно.

— Не, защото не би трябвало ти да си тази, която ще го направи — въздъхна с примирение.

— Елиът? — подех аз. — Хей… — Изправих се и се пресегнах през празното пространство, което ни разделяше, докосвайки сложните татуси, които шареха мускулестата му ръка.

— Прости ми, че не можах да го сторя — каза сломен. — Исках. Не мислех за нищо друго. И тогава…

— Разбирам — казах, чувствайки се нещастна, че не можех да го утеша с най-голямата си и силна прегръдка. Вместо това се фокусирах върху ръката му и красящите я татуси. Имаше звезди и черепи, красиво винтидж момиче с руса коса и матрьошка, която, бях убедена, че е направил в чест на дъщеричката си.

— Имаш за какво да живееш, Ел. Нещо много по-важно от отмъщението. Имаш семейство.

Той се усмихна тъжно и погледна надолу към ръката ми, която докосваше кожата му.

— Кейла не беше планирана, стана случайно — каза и прокара пръсти по матрьошката. Повдигна ръкава на тениската си и видях името „Кейла“, изписано като червена панделка на рамото му. — Манди искаше да направи аборт, но…

При тази дума дъхът ми секна за момент.

— Не можех да й позволя — промърмори. — Обясних й през какво бях минал, докато гледах. Господи, съжалявам, Джулс — каза накрая и аз даже не се опитах да го прекъсна. — Не исках да го споменавам.

Усмихнах се тъжно.

— Не се извинявай — отговорих и сърцето ми се изпълни с чувства към Елиът, каквито не бях изпитвала от години. — Радвам се, че поне едно хубаво нещо е възникнало от този ужас.

Той се успокои и отново взе машинката в ръка.

— Трябва да довършим цветовете.

Кимнах с глава и легнах назад.

— Да.

Насочи иглите над кожата ми.

— Кой ще е първи? — каза и веднага разбрах за какво ме питаше.

„Кой щях да убия първо.“

— Чад — казах тихо, — най-големия.

„Най-злия.“

Той кимна и аз се стегнах, когато задълба отново по кожата ми.

— Хей… Земята вика Саманта! — Джейс размахваше ръка пред лицето ми. Бяхме спрели на улицата до плажа в центъра на всички щуротии, които се случваха по нея. Можех да видя как някакъв тип жонглира с огън, как филипинка на средна възраст се раздаваше фалшиво на караоке песен и една дузина културисти, които все още тренираха на металните уреди в пясъка.

Спомени от тийнейджърските ми години нахлуха в съзнанието ми. Даже миришеше по същия начин. Насилих се да се концентрирам върху думите на Джейс.

— Искаш ли да хапнем някъде? — попита той.

Поклатих глава.

— Нека поплуваме — казах, привлечена от океана като от магнит. Изритах взетите назаем обувки на тротоара и стъпих върху божествено топлия пясък. Усещането беше превъзходно. Усещане за вкъщи.

Джейс се ухили самодоволно.

— Нямаме бански.

Свих рамене.

— Бельото ми ще свърши работа — казах аз, издърпах блузата си през глава и я захвърлих на земята до обувките. Разкопчах панталоните си и ги плъзнах надолу по тялото си, след което също ги метнах върху купчинката. Бях останала само по черен сутиен и изрязани бикини и знаех, че изглеждам добре. Погледнах отново към Джейс и се засмях.