Лили Джърмейн: Седем синове

— Дорнан ме хареса веднага — казах равно. — Може би малко повече от нормалното.

Ръцете му бяха празни и можех да чуя как забива нокти в кожената кушетка, върху която лежах.

— Джулс… — изръмжа.

Горещи сълзи напълниха очите ми и аз го погледнах гневно.

— Не ме наричай така — казах ядно. — Никога вече не ме наричай така, разбра ли? Искаш да ни убият и двамата ли?

Пусна кушетката и поклати глава.

— Нарани ли те? — попита с ръце, свити в юмруци.

— Да — отговорих искрено, прогонвайки сълзите от очите си. — Но аз бях тази, която му позволи. Всичко това е част от плана.

Посегна да ме хване за раменете и аз погледнах разтревожено към вратата.

— Джейсън ни наблюдава — казах с писклив глас и видях как с неимоверни усилия Елиът се отдръпна от мен и взе пистолета за татуси от плота. Нагласи иглите и различните цветове мастило, които скоро щяха да красят кожата ми.

— Как го убеди да не идва с теб? — Елиът беше побеснял, но в същото време се опитваше да води нормален разговор. Просто чудесно.

Протегнах се върху кожената кушетка.

— Казах му, че последният път съм плакала, и че ще бъда много засрамена, ако ме види в такова състояние.

Въпреки конското, което ми беше дръпнал преди малко, Елиът се ухили и нагласи иглата над бедрото ми.

— Е — попита хладно, — ще плачеш ли?

Свих юмруци, когато започна да прокарва иглите по чувствителната, белязана плът на бедрото.

— Не, по дяволите! Ще е нужно нещо повече от малко пистолетче за татуси, за да накараш това момиче да зареве.

Три часа по-късно татуса ми беше напълно оцветен с черни и тъмночервени спираловидни мотиви, а по хълбока ми се стичаше кръв. Потях се, а едновременно с това кожата ми беше изтръпнала и пламнала, всеки нерв изразяваше протеста си.

— Мислех си, че не трябва да боли — казах на Елиът, когато го почисти още веднъж. — Мислех, че трябва да се образува коричка или нещо подобно?

Елиът спря и се загледа в пресните синини около китките ми, където Дорнан ме бе държал пристисната за леглото, след като бе застрелял Майкъл.

— Тялото ти няма толкова адреналин — каза и пое ръката ми, изучавайки кожата с неразгадаемо изражение. Прокара топлите си пръсти по натъртванията и челото му се намръщи неодобрително. — Вероятно вече си го изразходила всичкия.

Звънчето на вратата издрънча, стряскайки ме, и аз погледнах към Джейс, който беше застанал до гишето. Изгледа ни внимателно, вероятно забелязвайки нежния начин, по който Елиът докосваше охлузените ми китки.

— Готова ли си? — попита.

Кимнах ентусиазирано, плъзнах се от кушетката и внимателно нахлузих тениската си през глава. Потръпнах от болка, когато платът докосна татуса, и въпреки че кожата ми беше покрита с прозрачно фолио, не й пречеше да негодува при най-малкият допир.

— Не забравяй да я промиваш всеки ден и да я поддържаш чиста и суха — каза Елиът, както сигурно бе повтарял хиляди пъти досега. Подаде ми комплект с принадлежности, който съдържаше марли, физиологичен разтвор, защитен крем и визитка със стационарния номер на студиото, принтиран отгоре с големи цифри.

„Умно.“

— Ясно! — казах и се отправих към вратата, където ме чакаше Джейс. Не се обърнах назад да погледна Елиът. Ако го направех, с мен щеше да е свършено.

„Спомни си защо си дошла.“

Моята мантра, псалмът, който ме пазеше далеч от тревогите.

„Изиграй Дорнан. Убий колкото можеш от синовете му. Намери касетата. Вкарай останалите в затвора.“

И заживей щастливо до края на дните си. Пффф.

Отвън денят си беше заминал и само малки ленти тъмнолилави облаци стояха ниско на хоризонта, очаквайки нощното небе да ги погълне напълно.

— Накъде сме сега? — попита Джейс, накланяйки очилата си, за да ме погледне.

Присвих рамене.

— Не знам. Аз умирам от глад. Ти?

Джейс се усмихна.

— Да. Обадих се в клуба, татко още си отспива.

Сигурно беше забелязал как изражението ми се сломява и побърза да си върне думите назад.

— Съжалявам — заекна, — не исках…

— Бира — отвърнах аз. — Бих изпила една бира.

Той се намръщи и посочи към торса ми.

— Сигурна ли си, че е редно да пиеш, след като си си направила татус? Няма ли така да кърви повече?

Повдигнах небрежно рамене.

— Нека разберем.

Той се засмя и звукът проехтя като сладка мелодия в изпълнения с лъжи и болка свят.

— Идвай тогава — каза той. — Знам едно местенце на плажа, което мисля, че ще ти допадне. Харесваш ли мексиканска храна?