Лили Джърмейн: Седем синове

— Колко много мотори — въздъхнах, присвивайки очи от флуоресцентната светлина, която осветяваше просторното място.

Джейс се придвижи до огромната вана, пълна с каски, и ми направи знак да се приближа, когато измъкна една. Внимателно се промуших през лабиринта от метал, знаейки, че дори най-малкият удар по някой от моторите щеше да предизвика домино ефект в огромни пропорции.

Постави каската на плота до него и ми подаде чифт женски бели маратонки. Бяха с около размер по-големи от моя и аз се наведох да затегна връзките плътно, за да не ги загубя. След това го наблюдавах как взе едно износено, кафяво кожено яке от закачалката над плота и ми го подаде. Напъхах се в него и вдигнах ципа до брадичката си.

— Ето — каза той, намествайки отворената отпред каска на главата ми. — Как е тази?

Тъкмо щях да отговоря, когато вратата се отвори и силни гласове изпълниха тихата досега зала. Бяха двама от братята Рос — Чад, който бе запушил устата ми с ръка, когато виках и се молех за пощада, и Мики, четвъртият брат.

Разговаряха оживено и на всяка втора дума повтаряха „шибан“, докато не ме забелязаха.

— Хей, миличка — извика Чад, крачейки измежду моторите към нас. — Накъде си тръгнала?

Джейс го погледна без капка братска привързаност.

— Ще я разходя с мотора, Чад — каза рязко. — Нищо, за което да се притесняваш.

Чад се плъзна между брат си и мен, принуждавайки Джейс да отстъпи крачка назад. Гърдите му бяха притиснати в моите, но аз не помръднах, а го изгледах в очите през булото на ярките спомени и стиснах зъби.

— Съжалявам за малкото ти приятелче — каза с широка усмивка, която показваше, че изобщо не съжалява за нищо. Прокара пръста си надолу по ръката ми, от рамото до китката, и се ухили, когато се отдръпнах.

— Съжалявам за малката ти ръчичка — отвърнах аз, като не отместих поглед от неговия.

Усмивката му замря и за момент си помислих, че ще ме зашлеви. Вместо това се наведе напред така, че усещах дъха му върху лицето си. Миришеше противно сладникаво, като ананасовия вкус, който слагат в енергийните напитки с високо съдържание на кофеин.

— Знам какво си намислила — каза заплашително. — Мислиш си, че можеш да идваш тук просто защото се чукаш с татко? С мен няма да е толкова лесно, захарче. Тук си има правила.

Повдигнах вежди и се засмях, карайки го да се изнерви.

— Баща ти е толкова хлътнал по мен, че се съмнявам да обърне внимание на каквото там смяташ да му кажеш.

Самодоволната усмивка се завърна на лицето му и той ме блъсна грубо в стената, като постави ръце от двете ми страни, така че да не можех да мръдна.

— Хей! — Гласът на Джейс изгърмя, докато се опитваше да отдръпне тромавия си брат от мен.

Внезапно Мики се появи и издърпа Джейс рязко за тениската.

— Няма да я нарани, братко — каза той. Изглеждаше раздразнен и отегчен. Всички тук винаги бяха или жестоки, или отегчени.

— Да — каза провлечено Чад, като се потърка в мен. Движението не беше толкова сексуално, колкото доминиращо. — Няма да я нараня, братчето ми. — В момента, в който го изрече, вдигна грубо черната ми тениска с една ръка и разкъса фолиото на корема ми с другата.

„Мамка му.“

Светлината беше силна, а цветовете на татуса не бяха завършени. Дали щеше да види белезите?

Прокара грубата си ръка по дължината на зарастващата ми татуировка карайки ме да потръпна от болка. Разгледа дизайна като натискаше и ръчкаше с пръст, след което спусна тениската ми надолу, изглежда доволен от видяното.

— Готин татус — каза, оголвайки зъбите си в злобна усмивка.

— Благодаря — отвърнах гневно. — Щом искаше да го видиш, трябваше само да попиташ.

— Аз не питам, захарче. Казвам. И знаеш ли какво друго имам да ти кажа?

Завъртях очи.

— Сигурна съм, че ще разбера след секунда.

Наведе се напред и прошепна в ухото ми.

— Когато се ядосаш, забравяш за южняшкия си акцент, захарче.

Външно не реагирах по никакъв начин, защото вече знаех, че ме подозираше, но вътрешно се смразих от страх.

— Момченцето Майкъл не беше виждало курвенското ти лице никога през живота си — каза злобно. — Наблюдавам те, скъпа. И веднага щом разбера каква игра играеш, всичко за теб ще приключи.

Не му отговорих. Всеки аргумент, който изложех, щеше да звучи като оправдание. В главата ми се въртяха около десет възможни отговора, но всеки един от тях би ме накарал да изглеждам виновна.

— Ти си откачен — казах вместо това.

Той се ухили и отстъпи назад, като продължаваше да ме наблюдава внимателно.