Лили Джърмейн - Седем синове

Въздухът заседна в гърлото ми, когато започна да се движи с тласъци, и усетих как една сълза се претърколи отстрани на лицето ми.

— Защото съм твоя — прошепнах в тъмнината.

Ако си мислех, че да гледам как убиват Майкъл пред очите ми заради една неволна лъжа, която бях измислила, е лошо, то последствията бяха потресаващи.

Дорнан беше надрусан, кръвта от ръцете му беше измита, но допира му продължаваше да оставя невидими отпечатъци по тялото ми, които изписваха убийца .

Защото вината бе моя. Не трябваше да използвам името на истински човек за миналото на Сами, трябваше да си измисля някое.

Изглежда единственото нещо, което можеше да възбуди Дорнан повече от момиче, което го изчуква на интервюто за работа, беше убийството на бившия й. Часовете, след като уби Майкъл, бяха може би още по-ужасяващи от нощта преди шест години, в която Дорнан и синовете му ме изнасилиха. Защото тогава поне можех да се боря. Можех да крещя.

Тук и сега се чувствах сякаш съм в Ада от който никога няма да се измъкна. Шест изпълнени с кошмари години оживяха пред очите ми в рамките на няколко изключително мъчителни часа.

Дорнан беше надрусан и искаше да чука.

— Какво има, малката? — продължаваше да ме пита отново и отново, а аз лежах неподвижно по гръб, неспособна да помръдна.

Имам само още един въпрос към теб, малката.

След като цялото това мъчение продължи повече от час, прочистих пресъхналото си гърло:

— Спри — замолих.

Но той не спря. Опитах се да избутам топлите му гърди от тялото си. Не можех да дишам. Бях повърнала закуската си под душа, докато гледах как кръвта и парченцата от черепа на Майкъл се стичат по кожата ми и бавно изчезват в канала. Бях изнемощяла и умирах от глад.

За момент си помислих, че ще спре и ще ми позволи да си почина за минута, преди да продължи.

— Моля те, ще спреш ли за момент? — попитах.

Но той продължаваше.

„От наркотиците е“, осъзнах аз. Изглеждаше отчаян. Беше твърд и възбуден, а наркотиците не му позволяваха да получи освобождението, което желаеше толкова силно, за да се успокои.

— Спри! — извиках и бутнах гърдите му с всичка сила. За мое учудване не ме притисна за леглото, както очаквах, че ще направи, а излезе от мен и се изправи, претъркулвайки се настрани. Придърпах колене към гърдите си и го наблюдавах с ужас как извади лъскав черен пистолет от шкафчето до леглото.

Едва сега забелязах как цялото му тяло се тресе, балансирайки несигурно по ръба на предозирането.

— Какво си взел? — попитах спокойно, като застанах в едната страна на леглото. Бях разтревожена. Не можеше да умре, не и сега, преди да е страдал достатъчно за всичко, което ми беше причинил. Щеше да се размине с много малко, ако просто умреше от свръхдоза, преди да съм успяла да го накарам да съжалява, че изобщо бе срещнал баща ми.

Без да ми отговори, започна да крачи из стаята с все още възбуден член, а показалеца му подскачаше нервно върху спусъка на оръжието.

— Дорнан, трябва да се успокоиш — казах все още шокирана, тъй като никак не изгарях от желание да ме застреля. — Взел си нещо.

— Твърде чисто — каза той. — Твърде чисто. Трябва да го смесим, да го смесим…

— Хей! — извиках силно, опитвайки се да прекъсна несвързаният му монолог.

Завъртя се настрани и допря дулото на пистолета в челото ми. Ахнах.

— Защо дойде тук? — попита ме, като дишаше на пресекулки. Беше ядосан. Ядосан и в разгара на наркотичната атака.

„Придържай се към историята.“

— Нямах къде другаде да отида — казах откровено и наистина бе така. Нямах къде другаде да отида.

— Осъзнаваш ли какво направих за теб? Рискът, който поех?

Кимнах.

— Знам. Благодаря ти, че ме пазиш. — Думите се изливаха от устата ми, преди да съм имала шанс да ги осмисля. Бях готова да направя всичко, което поиска, само да махне пистолета от главата ми и да се успокои.

— Рискувах ВСИЧКО шибано заради теб, а ти изглеждаш така, сякаш не ти пука?

„О, боже. О-боже-о-боже-о-боже.“

— Пука ми — казах и направих единственото нещо, което се сетих, че може да го успокои. Хванах пениса му в ръка и започнах да го галя напред-назад, стискайки го здраво в юмрук. Успокои се на секундата, но не свали пистолета от челото ми. Погледнах го през мигли и видях, че лицето му все още е напрегнато, а тялото му трепери от насъбралата се енергия и висококачественият метамфетамин.

Трябваше да направя нещо. Притеглих пениса му към устата си и подразних долната страна на главичката му с върха на езика си. Тялото му продължаваше да се тресе, но този път изпъшка и свали пистолета до страната си, докато ме милваше по косата с другата си ръка.