Лили Джърмейн - Седем синове

— Какво е това място? — попитах. — Парник за марихуана?

Джейс се усмихна.

— Някога беше. Преди ченгетата да започнат да правят въздушни наблюдения. Сега е свърталището ми, когато ми дойде до гуша да стоя долу с простите си братя.

— Всички курви на баща ти ли водиш тук? — попитах, изстисквайки вода от дългата си тъмна коса.

Джейс се изкикоти.

— Да не би току-що да се нарече курва?

Усмихнах се порочно.

— Нека бъдем реалисти, става ли? Лягам си с баща ти, за да ме остави да спя в клуба му. Как би ме нарекъл ти?

Той повдигна вежди.

— Не знам. Може би момиче, на което му се налага да вземе някои трудни решения, за да се предпази?

Присвих рамене, треперейки.

— Да, така звучи по-добре, отколкото е в действителност.

— Ето — Джейс се измъкна от коженото си яке с дълги ръкави и го сложи на раменете ми. Забелязах, че по него нямаше никакви отличителни знаци и символи на клуба, което сигурно побъркваше Дорнан.

— Благодаря — казах и усетих как по цялото ми тяло плъзнаха тръпки, когато пръстите му докоснаха рамото ми.

Бях изумена. Дори изминалите шест години и фактът, че даже не знаеше коя бях всъщност, не попречиха на привличането между нас да гърми и трещи като развиващата се навън буря.

— Седни — каза Джейс, като издърпа и обърна две каси от мляко. Настани се на едната и измъкна половин пакетче солети, а бутилката Джак бе в краката му. Захрупа една, след което ми подаде пакетчето.

Взех го и загризах една солета, докато той отвори уискито и отпи голяма глътка. Представях си как течността изгаря по гърлото, езика и устните му.

„Устните му.“

— Винаги ли започваш да пиеш в десет часа сутринта? — попитах аз.

Той се ухили лукаво и ме изгледа изпод гъстите си черни мигли. Имаше усмивката с трапчинките на майка си, за което бях безкрайно благодарна.

— Само когато съм детегледачка на курви? — пошегува се и ми подаде шишето. Отпих и течността остави горещи дири чак до стомаха ми.

— Не ме познаваш — казах, като захрупах нова солета. — Дори не съм сигурна, че ме харесваш. Защо тогава си направи труда да ме доведеш тук?

Джейс взе бутилката отново и я надигна, отпивайки от изгарящата течност. Загледа се в мен за момент и усетих как стомахът ми се свива.

Защото ме гледаше така, сякаш наистина знаеше коя съм.

— Напомняш ми за едно момиче, което познавах — каза тихо и извърна поглед.

— Така ли? — попитах небрежно, а реката от непроляти сълзи разяждаше дупка в шибаното ми сърце. — Къде е сега?

Погледна за момент към земята, след това вдигна глава и срещна погледа ми.

— Умря.

Преглътнах огромната буца на гърлото си. Не можех да се разрева. Ако го направех, всичко щеше да приключи. А аз не бях готова да сложа край, още не.

— Съжалявам — казах тихо, а внимателно направените ми планове заплашиха да се разбият на парчета като крехкото стъкло на оранжерията, в която се бяхме скрили.

— Няма нищо — каза той и размаха ръка пренебрежително. — Беше преди много време.

За няколко мига седяхме мълчаливо, като хрупахме солети и споделяхме бутилката Джак. Не след дълго започнах да се отпускам.

„Престани да пиеш. Трябва да мислиш трезво.“

— Баща ти е малко… необуздан — разчупих тишината най-накрая.

Джейс ме погледна с лице, по което нямаше смях или светлинка.

— Той е единствен по рода си — каза и можех да чуя горчивината в гласа му.

— Двамата не сте ли близки?

„Моля те, кажи не, моля те, кажи не.“

— Хъх? — захили се Джейс мрачно. Звукът наподобяваше сподавен вик на отчаяние. — Не, не сме близки. — Зад думите му се криеше толкова много. История, която виждах, че иска да сподели, но беше твърде умен, за да го направи. Не ме познаваше. Можех да изтичам при Дорнан и да му издрънкам всичко, което ми кажеше.

— Малко е страшничък, нали? — казах предпазливо, като не бях сигурна колко смята да ми разкрие.

Наблюдаваше ме с влажните си сини очи, докато не почувствах как започвам да се изчервявам под силата на погледа му.

— Какво? — попитах. — Твърде много ли казах? Съжалявам. — Размърдах се неспокойно, когато той продължи да ме зяпа. — Малко започваш да ме плашиш — казах накрая и погледнах встрани.

— Извинявай — каза и напрежението спадна. — Аз просто…

— Ти просто какво?

Наведе се към мен и се огледа нервно из стаята.

— Трябва да внимаваш — каза притеснено. — Изглеждаш ми добро момиче. Баща ми става малко обсебен, когато срещне момичета като теб.

— Забелязах… — Смехът в гласа ми също беше изчезнал. Поклатих глава. — Просто исках работа — прошепнах аз. — А сега, след като съм тук, имам чувството, че никога няма да ме пусне да си тръгна.