Лили Джърмейн - Седем синове

— Няма — каза Джейсън категорично. — Твърде вманиачен е. Щом те иска, ще те има.

Погледнах го ужасена. Спомних си колко контролиращ и пресметлив бе Дорнан, когато бях малка, но никога не съм си представяла, че може да е в такива размери.

Но като се замисли човек как бе организирал дори реда, по който синовете му да изнасилят петнадесетгодишно момиче, не беше чак такъв шок представата, че е маниак.

— Всичко ще е наред — каза бързо Джейс, когато видя изражението ми. — Просто не го ядосвай. След месец-два ще си намери нова фикс идея и ще можеш да дишаш свободно.

Кимнах и внезапно се почувствах смазана и притисната натясно, въпреки че се намирах в стая с прозрачни стени. Взех бутилката от ръцете му и отпих голяма глътка. Мамка му на трезвото състояние. Не знаех как ще се справя с мисълта да бъда затворник на Дорнан, като единственото, за което бях дошла, е да танцувам в стриптийз бара, за да съм близо до клуба. Не бях планувала чак такава близост. Въпреки че в същото време беше изключително подходяща, тъй като значително щеше да ускори хода на събитията.

— Какво се случи с последното момиче, по което се бе вманиачил?

Джейс взе бутилката отново, но не отпи. Беше се замислил.

— Май ще е по-добре, ако не знам — казах неохотно.

— Не мога да ти кажа — най-накрая проговори Джейс. — Току-що те срещнах. Той ми е баща.

Кимнах разбиращо, но отвътре се чувствах като разбита. Джейс го защитаваше . Защитаваше Дорнан, който бе притиснал голямата му първа любов към земята и я бе изнасилил. Докато го бе принудил да гледа.

— Няма проблем — казах глухо. — Той ти е баща, разбира се, че искаш да си му верен.

Джейс изглеждаше измъчен.

— Искам? Налага се. Мислиш, че си единствената, която е затворена тук без изход?

Преглътнах с усилие и седях кротко, докато сърцето ми биеше ожесточено в гърдите.

Не го бе защитавал.

Беше негов заложник.

Сега вече всичко си идваше на мястото.

Останахме в оранжерията с часове и разговаряхме за по-безгрижни неща, тръгвайки си едва когато слънцето се скри зад хоризонта. През това време нещо определено се бе променило между Джейс и Сами, нещо хубаво, за което можех да се държа, докато се давех в морето от лъжи.

Когато в полунощ най-накрая се строполих замаяна и изтощена върху огромното легло на Дорнан, единственото, което можех да направя, е да се моля да отсъства поне още ден.

На сутринта се събудих сама в леглото. Слава на бога за малките радости. След великолепния ден, който бях прекарала с Джейс, последното, до което исках да отворя очи, бе кошмарният му баща. Бях нервна с присвит стомах и имах осезаемото чувство, че нещо не бе наред. Зачудих се дали не е, защото Елиът вероятно се опитваше да се свърже с мен на безполезния ми разбит телефон.

Някой почука леко на вратата и аз се надигнах, напрягайки се от мисълта кой може да е по това време, и ми се прииска да имах пистолет. Отдъхнах си, когато видях главата на Джейс да се подава през открехнатата врата.

— Будна ли си?

— Да — отговорих и се протегнах мързеливо. Станах от леглото и засиях, когато видях, че носи табла с две чаши кафе.

— Баща ми се връща обратно — каза той. — Трябва да пристигне всеки момент. Искаш ли закуска? — попита и повдигна кафява хартиена торбичка. — Взех гевречета.

„Обичах гевречета.“

— Определено — казах. — Нека само се преоблека.

— Ще те чакам на покрива — каза и остави кафето ми върху скрина до вратата.

Отпивах малки глътки, докато обличах тюркоазната рокля без ръкави, която беше обсипана с малки дантелени детайли по ръбовете. Когато ми сложиха силикона, се наложи да си подновя гардероба изцяло. Не се побирах в нито една от старите си дрехи, което донякъде беше добре. Нови дрехи за нова самоличност.

Обух джапанките с прозрачна лента и вдигнах косата си в разхвърлян кок. Грабнах слънчевите очила и кафето и се отправих към покрива.

Бурята вече беше отминала и открилата се гледка към океана беше поразителна. Джейс бе намазал с масло две боровинкови гевречета и ги бе сложил върху хартиения плик на високия до кръста ми парапет в края на сградата.

— Благодаря за закуската — казах и отхапах парче от намасленото геврече, след което отпих глътка топло лате. — Щях да мина и със зърнена закуска и нес кафе, но това е чудесно.

Джейс се усмихна.

— Няма проблем. Първата е безплатна.

— О, така ли? — попитах игриво. — А какво ще ми струва следващата?