Лили Джърмейн: Седем синове

Щеше да ме убие и всичко щеше да бъде напразно.

Видя колебанието в очите ми и отстъпи назад.

— Сигурна ли си, че можеш да се справиш с такава работа? — попита скептично.

Усмихнах се напрегнато.

— Разбира се. Просто не очаквах, че ще е днес.

— По-добре ли ще се чукаш другата седмица? — попита нетърпеливо.

— Не — казах бързо. Обърнах се, изхлузих с въртеливи движения дънките и бикините си и когато останах напълно гола, поставих длани върху бюрото. Завъртях глава и видях как Дорнан ме наблюдава със смесица от страст и озадаченост.

— Мислех си — присвих рамене и му се усмихнах лукаво — направо да ти покажа най-доброто, с което разполагам.

Той се засмя, удряйки ме по задника с отворена длан и стискайки плътта в шепа. Наведе се близо до ухото ми, хвана няколко кичура от тъмната ми коса и придърпа главата ми назад.

— Какво искаш от мен? — попита тихо.

Замислих се как бе съсипал живота ми, как бе убил баща ми, как бе отнел девствеността ми и я бе споделил със също толкова извратеното си потомство. Замислих се за последните шест години, през които се криех, страхувайки се за живота си, и стиснах челюсти решително.

„Искам да те накарам да страдаш.“

— Искам да ме направиш звезда — казах сладникаво. „Искам жив да те заровя, скапан, шибан задник такъв.“

Той се ухили.

— Е, това вече мога да го направя.

Обърнах глава отново към бюрото и поех дълбоко въздух.

— Е, хайде тогава — казах, търкайки се в твърдия му член. — Преди да съм променила решението си.

Чух звука на отварящ се цип и усетих пръстите му да проникват в мен.

— С мен нямаш право да си променяш решението.

Когато се изплю в ръка, използвайки слюнката за лубрикант, стиснах очи и захапах устни до кръв. Напрегнах се, усещайки върха на пениса му да се притиска към ануса ми. Изстенах от болка, когато тласна цялата си дължина дълбоко в задника ми и изръмжа.

— Мислех, че ти харесва по този начин, скъпа — каза Дорнан, а тестисите му се удряха по кожата ми, докато забързваше темпото с всеки тласък. Всеки път, когато се отдръпнеше, се забиваше обратно с такава сила, че ми се искаше да зарева.

— Страхотно е — прошепнах, мразейки всяка една секунда.

Насилих се да продължа с фарса, благодарна, че не можеше да види издайническата ми маркировка, и се заклех, че първото нещо, което щях да направя на сутринта е да скрия тъпите, шибани белези с татус.

Изпъшках, когато постави пръста си върху клитора ми и въпреки омразата, която изпитвах, тялото ми ме предаде и се разтопи като масло на следобедното слънце. Поех си рязко въздух, когато продължи да ми доставя удоволствие, и усетих как вътрешното ми съпротивление намалява с всяко движение на пръста му. Дупето ми беше като катаклизъм от болка и наслада, а начинът, по който докосваше клитора ми, ме изпращаше опасно близо до оргазъм. Бях безпомощна срещу умелите му ръце и когато се оставих на желанието да ме понесе, вътре в мен забушува ожесточена война.

Защото не трябваше да е толкова хубаво.

Когато тялото ми ме предаде напълно, изстенах, притискайки бедрата си към неговите, жадна за оргазъм и освобождение.

— Миличка — изпъшка Дорнан, когато избухнах на хиляди парчета под сръчните му пръсти. Това го докара до ръба, защото точно, когато мускулите ми се стегнаха и аз стигнах до оргазъм, Дорнан излезе от мен, застина за момент, издаде онзи стон, притисна лицето ми към бюрото и разля горещата си сперма по гърба ми.

Бях стояла на пръсти и краката ми трепереха леко, но бях благодарна, че бузата ми бе притисната към студеното бюро, защото в противен случай щях да се разкрещя. Щях да се разкрещя и да се опитам да му издера очите.

Но не можех. Не можех да сложа край на всичко, особено сега, след като го бях пуснала отново в мен.

Пое си шумно въздух, а ръцете му продължаваха да държат хлабаво бедрата ми. Наведох се неудобно над бюрото, знаейки че ако се изправя, ще изцапам пода. Дорнан се пресегна за кутията с кърпички и избърса лепкавата течност от кожата ми.

— Благодаря — промърморих, обръщайки се да го погледна, като едва-едва закривах бедрото си с ръка. Въпреки че изглеждаше изморен, сега определено бе по-отпуснат в сравнение с първия път, когато го видях днес. Твърде много недоспиване. Твърде много кръв по ръцете му. Твърде много невинни животи, прекратени по негово усмотрение.

Погали ме по гърдата разсеяно. Исках да го избутам от себе си, да грабна сребърния нож за писма от бюрото, и да го забия директно във фамилния герб на врата му.