Лили Джърмейн: Седем синове

Легнах на операционната маса и една от сестрите започна да кръжи около мен с маска в ръка. Преди да успее да ми я сложи, докторът й направи знак да изчака.

— Последен шанс — каза ми. — Сигурна ли си, че искаш да минеш през всичко това? — Беше отличен хирург и от това, което забелязах, мил семеен мъж. Въпреки че бе азиатец, ми напомняше за баща ми. В очите му имаше естествена доброта, която не бях виждала отдавна.

— Напълно — отговорих и направих знак на сестрата да продължи.

— Ще изглеждаш прекрасно — каза той и след няколко мига всичко стана черно.

Отне ми две седмици да се възстановя достатъчно от операцията за да се движа свободно и месец, преди да заприличам на нормално човешко същество. Прекарвах времето си около басейна в един от най-скъпите хотели в Банкок, където сестрите се грижеха за зарастващите ми рани, а сервитьорите ми поднасяха напитки с чадърчета.

През цялото време всичко в мен кипеше, както се бе случвало през последните шест години. Това, което бе посято като страх и скръб, бе разцъфнало в омраза и гняв. Пет седмици след операцията се завърнах в Щатите, хванах такси от летището на Лос Анджелис и инструктирах шофьора да кара към Венис Бийч.

Най-накрая, след шест дълги години, щях да получа отмъщението си.

Беше горещо и усещах как потта се стича на вадички между новите ми гърди. Забавно бе как все още се опитвах да свикна с реалността, че наистина имах нещо свястно за бюст. Беше малко гадно, че не можех да спя по корем, но веднъж щом всичко приключеше, щях да ги намаля.

Засега бях размер „чашка ДД“, защото знаех точно какво харесва Дорнан „Президента“ Рос. А то бе брюнетки с големи цици и бронзов тен. Изненадана бях, че даже ме бе изнасилил, тъй като старото ми аз определено не беше негов тип.

Стоях пред стриптийз клуба „Va Va Voom“, притежаван и управляван от „Джипси Брадърс“, намиращ се само на няколко пресечки от бърлогата им. Докато баща ми беше жив, „Va Va Voom“ бе луксозен бурлеска клуб. Без танци в скута. Без проститутки пред задния вход. Без разврат. Но след като го уби, Дорнан промени всичко това.

Отворих вратата и задърпах малкия куфар след себе си. Съдържаше всичко, което щеше да ми е нужно за прослушването. Костюми, няколко сценични декора и грим. Бях танцувала в тъмната стая в Небраска в продължение на години, упражнявайки се точно за този миг.

Клубът беше тъмен и миришеше на престояла бира и евтин парфюм, а парата от съдомиялната машина се усещаше във въздуха. Беше четвъртък. Няколко души от персонала кръжаха около бара в единия край на просторното място пред него, докато привлекателни жени по тениски и късо изрязани дънки упражняваха танцовите си стъпки на сцената и клюкарстваха. Застанах в средата на заведението, което приличаше на пещера с много ниши, а миналото запулсира в главата ми като кървяща рана от куршум. Погледнах отново към сцената и си спомних какво се бе случило там преди шест години.

— Хайде, скъпа — засмя се Дорнан, като ме бутна в кръга, който образуваха шестимата му синове. Най-големият, Чад, ме хвана за раменете и ме обърна така, че да виждам всички, с изключение на него.

— Еха, страхотно парче си — каза Макси, третият брат, и подсвирна одобрително. Очите му обходиха тялото ми от глава до пети и аз се свих, поглеждайки към пода. Протегна ръка и ме плесна по дупето, карайки ме да изпищя от неочаквания удар. Бях ужасена. Бях на петнадесет.

— Разбираш ли защо си тук, скъпа? — попита Дорнан със злоба в черните си очи. Поклатих глава и погледнах отново към изхабената дървена сцена под краката ми. Никога не бях идвала тук без баща ми, но дори тогава пристигахме, след като клуба бе затворил, и то ако трябваше да вземе нещо от офиса си на горния етаж или да остави резервните ключове на този, който щеше да затвори.

На ръба на сцената имаше видеокамера, насочена към кръга от мъже. Усещах мириса на пот и кожа и се насилих да не заплача, защото въпреки че бях девствена и на петнадесет, знаех какво следва.

Поклатих глава в отрицание.

Дорнан се засмя и стисна брадичката ми с дебелите си пръсти, като повдигна главата ми нагоре. Посочи към камерата и избърса една сълза от бледата ми буза. Наведе се към мен, за да мога да го чувам само аз.

— Кажи здрасти към камерата — прошепна в ухото ми. — Ще те направя звезда.

Огледах дългия бар за някое познато лице, някой от братята Рос или техния кучи син, баща им. Нямаше никой от присъстващите тук преди шест години. Само едно момче горе-долу на моята възраст, което полираше бирени чаши зад гишето. Насладих се за момент на добре сложените му рамене и прекосих стаята. Беше доста едър, над метър и осемдесет, и изключително привлекателен. Ръцете му бяха покрити с татуси от раменете до китките. Лицето му бе като сложно платно на противоречията. Притежаваше мъжка нахаканост и сексапил, големи кафяви очи, гъсти, красиво оформени вежди и бронзова кожа. Устните му бяха сочни и широки, и за момент се зачудих какво ли ще е да ги целуна. Косата му беше подстригана късо до черепа. Всичко това в контраст с невинния поглед в очите му, който крещеше „момче“.