Лили Джърмейн: Седем синове

— Как се казваш, мила? — попита най-накрая, видимо доволен от външността ми. Все още бе крещящо привлекателен, както преди шест години. Черна коса, широки, чувствени устни и няколкодневна набола брада, която му придаваше груб и закоравял вид, но не по неприятен начин. Стомахът ми се сви, когато разбрах колко съм грешала, и че Джейс и баща му настина имаха поразително сходни черти.

— Астрид — отговорих и почувствах как сърцето ми ще изскочи от гърдите.

— Не сценичното ти име — каза раздразнено, — а истинското.

— Саманта. Сами.

Изглеждаше безразличен.

— Имаш ли двадесет и една?

Кимнах.

— Двадесет и две, всъщност.

— А документ за самоличност, с който да го докажеш?

Кимнах отново, изваждайки фалшивата си лична карта от задния джоб и му я подадох. Когато пръстите ми докоснаха неговите, се насилих да се задържа на място и да не побягна навън.

Облегна се назад в стола и започна да изучава малката правоъгълна карта. Знаех, че търси следи от фалшифициране. Вдигна я под светлината, обърна я обратно в дланта си и остърга палеца си по ръба.

— Истинска е — казах аз, но той не отговори.

— Как каза, че ти е името?

— Сами. Саманта Пейтън.

— Две първи имена? — попита съмнително. — Че кой има две първи имена?

Усмихнах се.

— Нямам представа, господин Рос. Наистина е малко странно.

Подсмихна се самодоволно — най-близкото до усмивка, което бе правил, откакто ме извика тук.

— Е, Сами две-първи-имена Пейтън, каква работа си търсиш?

Не можех да повярвам, че щях да го кажа.

— Каква работа искате да върша?

Усмивката му изчезна.

— Зает мъж съм, миличка, нека караме по същество. Танцуваш ли?

Кимнах.

— Интимни танци?

Кимнах.

— Правиш ли нещо друго, което те отличава от останалите стотина момичета, които идват тук всяка седмица да търсят работа?

Усмихнах се порочно.

— Мога да изместя челюстта си така, че устата ми да се отваря наистина широко.

Той избухна в смях и удари с ръка по бюрото, разпилявайки документите на земята.

— Харесвам те — каза категорично. — Но защо тук? Имам предвид… сигурен съм, че си наясно с нашата… репутация.

Опитах се да си придам млад и беззащитен вид.

— Наскоро прекратих лоша връзка — отговорих. — Вкъщи в Тексас. Искам да се възползвам от защитата, която предлагате на служителите си.

Засмука устната си, обмисляйки чутото.

— Бившият ти — каза — член ли е на някой от конкурентните моторни клубове? Ченге? Свързан ли е с някой, за който би трябвало да знам?

Поклатих глава.

— Не.

— Сигурна ли си?

Кимнах.

— Да. Просто задник, който си мисли, че ме притежава.

Той кимна, очевидно доволен от представлението, което му разигравах.

— Искаш първо да танцуваш или да се чукаш? — попита небрежно.

Усмихнах се до уши, защото знаех, че съм вътре. Бях успяла.

— Господин Рос — казах, навеждайки се над бюрото така, че циците ми да са на сантиметри от лицето му, — след като ви изчукам, няма да има значение колко добре танцувам.

Подминавайки ме, Дорнан докосна тялото си в моето, уверявайки се, че усещам твърдината, опряна в дупето ми, и заключи вратата. Имаше предостатъчно място и бе напълно излишно да ме докосва, докато минава, но очевидно изпитваше нужда да затвърди господството си. Докато аз бях с лице към бюрото, застана зад мен и усетих топлият му дъх върху рамото си.

— Обърни се — заповяда и аз се подчиних.

Беше толкова близо, че можех да усетя топлината, която отделяше тялото му в и без това задушната стая. Зениците му бяха разширени и бе повече от очевидно, че го бях възбудила.

— Свали си потника — нареди той.

Изхлузих дрехата през глава и останах само по къси изрязани гащички и парче дантела, която бе твърде скъпа за сутиен с такъв размер. Разкопчах го и го оставих да падне на пода между нас.

— Хубави са — каза, като обгърна и двете ми гърди с ръце. — Въпреки че не са истински.

Повдигнах рамене в небрежен жест.

— Съмнявам се някоя от танцьорките ти да е с истински.

Усмихна се и аз потръпнах вътрешно.

Ще те направя звезда.

— И това — каза, подръпвайки оръфаните дънки, които обгръщаха бедрата ми. В този момент се паникьосах.

„Мамка му.“

Бедрото ми. Белезите. Не бях очаквала, че ще се наложи да го чукам днес и то в офиса му. Очаквах, че ще се видим, ще говорим по работа и когато същата вечер сцената беше приготвена за другите танцьорки, да се върна за прослушването. Знаех какво щеше да се случи, ако ги види.