Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— И преди колко време се е наричала Левант? — попита внимателно Кенеди. Почуди се дали не бе изпратена за зелен хайвер и колко време ще й трябва, за да се отърве от този иначе добронамерен, но досаден човек.

— Не съм историк — напомни й Партридж. — Мисля, че повечето от експонатите тук са отпреди осем хиляди до петстотин години преди рождество Христово. Най-добре би било да ви покажа по-късен пример на вашето асиметрично острие, но за тази цел би трябвало да ви заведа в Кралския оръжеен музей в Лийдс. Тук няма нито един нов екземпляр.

Влезе в залата и Кенеди го последва. Минаха покрай гърнетата, след това покрай множество плочи с барелефи, а най-накрая спряха пред витрина, пълна с метални инструменти.

— Втората полица — каза Партридж, но Кенеди вече го беше видяла. Направи го несъзнателно, макар да знаеше, че Партридж не се нуждае от потвърждение — вдигна ръка, докосна стъклото и посочи.

— Ето го — каза тя. — Това е.

Точно това оръжие нямаше как да прореже рамото й и да отнеме живота на Харпър. То беше проядено от старост. Повърхността му бе мръсна и покрита с патина до такава степен, че дори не можеше да се отгатне от какъв метал е направено. Дръжката също беше износена. Но острието имаше съвсем същата форма, която се бе запечатала в паметта й: много късо, почти толкова широко, колкото и дълго, с асиметрична издатина на върха, заоблена отдолу.

Сега, когато го гледаше в спокойна обстановка, й се стори малко нелепо. За какво можеше да служи този смешен нож? И каква беше функцията на заоблената издатина на върха му? Докато се взираше в него, нещо се сви в гърдите й и спря дъха й. Не беше страх. Наистина се уплаши, когато убиецът от Парк Скуеър насочи пистолет срещу нея. Но към този нож, който уби Харпър и рани нея, изпитваше само омраза.

— Какво е това? — попита тя Партридж. С облекчение установи, че гласът й е спокоен. Емоцията бе останала заключена дълбоко в нея. Щеше да се отърве от нея по-късно.

— Бръснач — каза Партридж. — С него мъжете се бръснели и оформяли брадите си. Този е от бронз и както виждате от придружаващия надпис, е открит в гробница в Семна 19 19 Град крепост, основан по времето на египетския фараон Сенусрет (1965–1920 г. пр.Хр.) на западния бряг на Нил. — Б.ред. . Но формата му се свързва предимно с по-късен период и с друга част на Близкия изток.

Обърна се с лице към нея и хвана ръце зад гърба си.

— По време на римската окупация на Израел и Палестина — започна той — на поробените евреи било забранено да носят оръжия. Но няма как да те арестуват за притежание на бръснарски принадлежности. Поне в началото. Затова борците за свобода започнали да ходят с такива бръсначи, скрити в ръкавите на робите си. Когато минавали покрай римски войник или цивилен представител на властта, бръсначът можел да влезе в незабавна употреба и отново да се скрие в рамките на няколко секунди. Това е оръжие на атентатор, и то много ефикасно. Римският термин за този нож с късо острие е „сика“, а бунтовниците, които са го използвали, били наричани сикарии.

— Но това е било преди две хиляди години — каза Кенеди.

— Горе-долу — съгласи се Партридж. — И ако искате да ме питате още нещо за историческия контекст на оръжието, боя се, че няма да мога да ви помогна. Вече изчерпах познанията си по този въпрос. Но все още не съм изчерпал познанията си за самия предмет. Да ви кажа ли как успях да го разпозная? И защо такъв древен нож има място и в съвременната оръжейна наука?

— Моля ви.

— Заради аеродинамичните му качества. Принадлежи към клас остриета, които могат да бъдат хвърляни в цел, без да се завъртят. Съвременният летящ нож е най-популярният пример. Създаден е от испанския инженер Пако Товар, който искал да избегне дразнещата склонност на някои ножове да удрят целта с дръжката. Неговото оръжие се върти по дължина за по-голяма стабилност и се хвърля по същия начин като топката за крикет. Ножът сика не се върти по дължина и не е направен, за да се хвърля, затова е истинска мистерия защо е толкова стабилен в полет. Оказва се, че това се дължи на странната форма на острието. Бях на симпозиум по тази тема през 2002 година в Мюнхеберг. Тогава за първи път бе демонстриран летящият нож. Замествах колега и се чувствах ужасно през цялото време, тъй като моите познания за ножовете са минимални, а интересът ми към тях — още по-нищожен.

— Е, мога само да съм благодарна, че въпреки това сте запомнили цялата тази информация — каза съвсем искрено Кенеди. — Господин Партридж, да не би да казвате, че това качество на ножовете да летят право напред се среща рядко?