Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Роз обмисли последните й думи.

— Добре — каза тя накрая. — Ще поема своя дял от опасността. Тези копелета ги искам обесени. Какво ви интересува?

— Всичко, което бихте могли да ми кажете. Каквото ви хрумне за работата на брат ви.

— Стю не говореше за работата си. Но както знаете, вашият колега грубиян взе компютъра му.

— Да — отвърна Кенеди. — Вътре обаче нямаше нищо.

— Нищо интересно, имате предвид? — попита Роз.

— Абсолютно нищо. Твърдият диск е бил почистен напълно.

Роз вдигна вежди.

— Тогава защо все още се чудите за мотива? — поинтересува се тя. — Те се опитват да задушат книгата му. Това трябва да е.

— Това все още не е обяснение, Роз. Не и докато не разберем защо. Сама казахте, че в неговата книга няма нищо, което да засегне нечия репутация. Скоросмъртницата е на този свят още от петнайсети век, нали? И е просто превод на евангелие, което е съществувало в различни версии.

— Стю казваше, че точно там е работата — отвърна Роз.

— Какво имате предвид?

— Че Скоросмъртницата е толкова похабена, че е безполезна. Защо капитан Де Вероезе ще дава цяло буре с ром за нещо, което не е древно, не е необикновено и не е рядко?

Кенеди сви рамене.

— Какво се опитвате да ми кажете? — попита тя.

Роз сви рамене.

— Не знам — призна тя мрачно. — Просто си спомних какво каза Стю на някакъв човек, с когото спореше.

— На кого? Кой е бил този човек?

— Говореха по телефона. Нямам представа. Беше преди месеци. Най-вероятно е бил някой от екипа.

Кенеди се замисли над информацията.

— Може да има нещо в самия документ — предположи тя. — Нещо отвъд текста. Материалът, върху който е написан, подвързията или скрито послание, което другите са пропуснали…

Млъкна и осъзна колко малко знае за този кодекс, заради който бяха загинали пет души, а вероятно и шести. Тази мисъл я накара леко да се засрами.

— Роз, къде е Скоросмъртницата? Имам предвид — оригиналът?

— В скриптория в Авранш — отвърна веднага Роз. — Бретан. Или Нормандия. При всички случаи в Северна Франция. Но в Британската библиотека имат хубаво фотокопие: всяка страница е снимана с много висока резолюция. Стю използваше него през повечето време. Само два пъти ходи да види оригинала.

Кенеди реши да повдигне и другия въпрос, който я мъчеше.

— Казах ви, че компютърът на брат ви е бил изтрит — започна тя. — Сара Опи е копирала всичките си файлове в мрежата на колежа и оттам могат да бъдат напълно възстановени. Но в тях няма нищо, свързано с проекта.

— Възможно ли е някой да е бъркал и в тях? — попита Роз.

— Не мислим така. Да се премахне и последният от цяла поредица от файлове от голям сървър, без да се остави никаква следа… възможно е, но изисква много големи познания и умения. А щом могат да направят това, то тогава грубото изтриване, което са направили в компютъра на брат ви, няма обяснение. Можеха и в двата случая да влязат на пръсти и незабелязано да излязат.

— Какво ме питате, сержант Кенеди?

— Ами смятам, че брат ви е знаел, че го следят, и сигурно е бил наясно, че това е във връзка с проучването му. Възможно ли е да е имал скривалище в къщата или в Лондон, в „Принс Рийджънтс“, където да е държал разпечатки или дискове, свързани с проекта? Ако е имал подобен резерв на сигурно място, може да е казал на другите да изтрият всичко, в случай че някой проникне в машините им.

— Това са много предположения — отбеляза Роз.

— Знам. Но дали е така?

— Ако е имал такова скривалище, никога не е споделял с мен.

Кенеди се почувства обезкуражена. Това беше последната й надежда или по-скоро — последните й две надежди.

— Добре — каза тя, като се опита да звучи неутрално и безстрастно. — Бих искала да проверим заедно някои неща. Ако отключат каквато и да е асоциация, моля да ми кажете.

— Добре — отвърна Роз.

Кенеди извади от чантата си снимката, която бе намерила под плочата в кабинета на Стюарт Барлоу. Беше я поставила в прозрачен найлонов плик за улики със стандартен етикет с датата, часа и мястото на откриването й долу вляво — зле прикрит опит да замаскира незаконния начин, по който я бе придобила. Постави я на масата и я бутна към Роз. Роз дълго се взира в нея и накрая поклати глава.

— Не — каза тя. — Съжалявам. Никога не съм виждала това преди. Не знам къде е правена тази снимка.

— Прилича на изоставена фабрика — опита се да й помогне Кенеди. — Или склад. Знаете ли брат ви да е имал връзка с подобно място или да е ходил на посещение?