Адам Блейк - Измамата Мъртво море

„Учиш се“, каза си тя, но не одобрително, а с някакво фаталистично задоволство. Всъщност това означаваше, че беше влязла в заешката дупка като Алиса и се движеше към Страната на чудесата. Примири се, че се намира в свят, в който незнайни съзаклятници може би следяха информаторите й с намерение да ги убият, преди те да й кажат нещо полезно.

Полезно за какво? Отговорът, че всичко се случваше заради средновековен превод на напълно достъпно християнско евангелие, все още не й се струваше логичен. Но когато си на дъното на заешката дупка, където стъкленици с надпис „Изпий ме“ можеха да променят живота ти завинаги, просто приемаш случващото се, без да протестираш.

Мобилният й телефон, чийто звук бе изключила по време на разговора си с Роз, завибрира в джоба й. Извади го и вдигна капачето.

— Кенеди.

— Тежък ден? — попита Тилмън.

— Тежък. Но не и продуктивен.

— Може би най-хубавото е запазено за накрая. Говорих с Партридж. И той откри нашия нож.

Кенеди веднага забеляза Джон Партридж, който изглеждаше точно така, както Тилмън го бе описал — и беше пълна противоположност на представата, която си бе изградила от неуверения му възпитан глас. Мъж с огромен гръден кош и едро лице, като излязъл от реклама на свински наденички. И макар да носеше сиво поло и спортни панталони, а не престилка, и в ръката му да се виждаше мобилен телефон, а не сатър, Кенеди не успя да прогони от главата си образа на усмихнатия месар, докато се промъкваше през шумните ученици и японските туристи към Партридж, който я чакаше на стъпалата пред Британския музей с вид на монах в салон за масажи.

Тя се приближи и се наведе към него.

— Господин Партридж?

— Сержант Кенеди? — попита той и се здрависа бързо и предпазливо с нея. — Радвам се да ви видя. Радвам се да се запозная с приятел на Лио. Извинете, че ви пришпорих да бързате, но съм много зает и не ми е възможно да предвидя по-отрано кога ще ми се отвори свободно време.

— Вие ми правите услуга — припомни му тя. — Къде е ножът?

Партридж се усмихна.

— Наблизо — каза той. — В секцията за близкоизточни антики. Елате.

Поведе я и започна да й изрежда дълъг списък с причини, които го правят най-неподходящия човек, когото би могла да попита за това.

— Трябва да ме разберете — каза той. — Вашият проблем е доста извън специалността ми и няма нищо общо с нито едно поле на познанието, в което съм дори минимално компетентен. Аз всъщност съм физик.

— Лио Тилмън каза, че сте инженер.

— В момента уча физика, но де факто съм инженер по професия. Завършил съм материалознание в Масачузетския технологически институт. Чувствам се най-удобно в сферата на физическите качества на предметите и веществата. Тясната ми специалност в тази област — която е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед — е балистиката. Последната година от живота си — всъщност повече от година — посветих на забравеното балистично уравнение на Лагранж за налягането на разширяващите се газове в оръжието след взрива на капсулата. Но по отношение на хладните оръжия съм доста бос.

— И въпреки това успяхте да решите проблема ми за по-малко от ден — каза Кенеди с надеждата да отклони разговора от забравените уравнения на Лагранж. — Това е наистина впечатляващо.

— Дори по-впечатляващо, отколкото си представяте — каза самодоволно Партридж. — Защото е много далече от моята дисциплина, сержант Кенеди.

Обърна се към нея усмихнат, за да види каква ще е реакцията й.

— Дори не е оръжие.

Кенеди се намръщи. Припомни си ужасната мъчителна смърт на Харпър.

— Виждала съм на какво е способен този нож — каза тя, след като се овладя.

— О, много е опасен — съгласи се Партридж, като продължи да се усмихва. — Дори смъртоносен. Но работата е там, че не е направен, за да убива.

— Обяснете ми — помоли го Кенеди.

Усмивката му се разшири още малко.

— Всичко с времето си.

Партридж спря пред една отворена врата. На табелката до нея пишеше: „ЗАЛА 57: ДРЕВЕН ЛЕВАНТ“. Кенеди зърна през вратата витрина с небоядисани глинени гърнета. Като дете точно това бе асоциирала винаги с Британския музей, затова предпочиташе Музея по естествена история, Природонаучния музей и дори Музея на декоративните изкуства „Виктория и Албърт“.

— Левант — каза Партридж бавно и прецизно, все едно четеше лекция — е областта, в която се намират днешните Сирия, Ливан, Йордания, Израел и окупираните територии до Израел.