Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Когато Роз отново поклати глава, Кенеди обърна снимката и й показа поредицата от знаци на гърба.

— Ами това? Да ви напомня нещо?

— Не — отвърна Роз. — Съжалявам. Има ли друго?

— То е дори още по-мъгляво — призна Кенеди. — В последния си миг доктор Опи каза нещо, което не разбрах. Спомена гълъб.

Роз вдигна очи от снимката, която още държеше в ръката си.

— Гълъб?

— Чух само няколко думи. Каза „гълъб, гълъбът има…“. Ако след това е добавила нещо, аз не съм го…

Млъкна. Роз се взираше напрегнато в нея. Или напълно се беше объркала, или внезапно бе станала подозрителна.

— Ще приема, че е истина — каза тя, — а не някаква зловеща шега. Защото не ми приличате на човек, който си прави подобни зловещи шеги.

— Истина е — увери я Кенеди. — Защо? Знаете ли какво се е опитвала да ми каже?

Роз бавно кимна.

— Не е било „гълъбът има“, а „Гълъбарникът“. Или може би е искала да каже „в Гълъбарника“.

Имаше и още. Трябваше да има още. Кенеди не я притискаше. Просто чакаше и наблюдаваше Роз, която отпи от кафето си. Остави чашата, която леко издрънча в чинийката, сякаш ръката й потрепна.

— Извинявайте — каза Роз. — Но ме засипаха спомени. Често ходехме там като деца.

Отново млъкна, поклати глава и погледна Кенеди право в очите.

— Родителите ми имаха два имота — продължи тя. — Къщата и фермата. Фермата се казваше „Гълъбарникът“. Намира се в Съри, близо до Годалминг. До шосе А3100, няма как да я пропуснете, защото татко постави навремето един ужасен знак. Беше голям почитател на дирижаблите на „Гудиър“. На буквата „Г“ от „Гълъбарника“ имаше крило, като на шлема на Хермес. Отвратително, но той го смяташе за прекрасно.

Кенеди помълча малко, защото не искаше да й проличи, че се вълнува.

— Казахте, че Стю е бил малко параноичен през седмиците преди да умре — проговори тя накрая.

— Оказва се, че не е бил достатъчно параноичен — отбеляза горчиво Роз.

Кенеди кимна мрачно след тази констатация.

— Значи е възможно да е провеждал срещите с членовете на екипа във фермата. Сякаш е усещал, че в колежа го следят, а след като са проникнали и в къщата…

— Звучи логично — съгласи се Роз.

— Имате ли ключове за фермата?

— Всичките са у мен. И четирите. На един и същ ключодържател са, който се намира в чекмеджето в кухнята у дома. Като че ли никой не ги бе доближавал от години. Искате ли да дойдете и да ви дам един от тях?

Кенеди мисли дълго върху това предложение.

— Всъщност — каза тя накрая малко неохотно — не, не искам. Наистина вярвам, че с Харпър ни проследиха до Лутън, а ние не видяхме опашката. Да си представим най-лошия сценарий. Ако все още ме следят, тогава ще знаят, че в момента разговаряме. Изглежда откачено, че ви го казвам, но вие сама отбелязахте, че параноята на брат ви не е била достатъчно голяма. Трябва да се погрижим да не се случи същото и с вас.

Роз не разбра веднага какво й говори, но накрая проумя логиката.

— Добре — каза тя почти делово. — Тогава какво смятате да правите?

Подаде й снимката през масата и Кенеди я прибра в чантата си.

— Ползвате ли куриер на работа? — попита тя, докато все още ровеше в чантата си и затова не гледаше Роз в очите.

— Непрекъснато.

— Занесете един от ключовете на работното си място утре. Поставете го в плик и го пратете на съседката ми от горния етаж Изабела Хейнс.

— Какъв е адресът?

— „Ийст Терас“ №22, Пимлико, апартамент 4 — каза Кенеди. — Две и две е четири, за да го запомните по-лесно.

— Работя в инвестиционна банка, сержант Кенеди — каза й сухо Роз. — Налага ми се да помня курсовете на валутите до четвъртия знак след десетичната запетая всеки ден. „Ийст Терас“ №22, апартамент 4.

— В Пимлико.

— В Пимлико. Може да ми дадете и пощенския код, ако искате. Няма да го забравя. Или да го объркам с номера на апартамента.

Кенеди й го даде, след това остави кредитната си карта на масата. Роз Барлоу я бутна обратно към нея.

— Вървете — каза тя. — Утре ще се свържа с вас. И ще оправя сметката тук. Но всичко това само при едно условие.

— Кажете — подкани я Кенеди. Вече бе на крака и си обличаше сакото.

Роз вдигна глава към нея.

— Да ми съобщавате за всичко, което откриете. Когато можете.

Кенеди видя в очите й все още неугасналата скръб и вина. Чудеше се дали и Роз вижда същото в нейния поглед.

— Добре — каза тя. — Обещавам.

Кенеди се върна в отдела и обзета от параноя, описа срещата си с Роз Барлоу, като изпусна всички подробности, които можеха да подскажат, че някоя от тях двете има достъп до ценна информация.