Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Кенеди млъкна. Харпър се взираше в нея, като очевидно очакваше още, но точно тук всичко стана сложно, грозно и трудно за обяснение.

— Прикриха го — обобщи тя.

— Разбрах това — каза Харпър. — Но е било нещастен случай, нали? Просто ужасен нещастен случай.

— Харпър, това е бил нещастен случай, който е опропастил един живот и е прекъснал друг още в зародиш.

— Е, и?

Кенеди се ядоса, че не я разбира.

— Да прикриеш другарчето не е най-добрата реакция в подобна ситуация. Ако е била неволна грешка, тогава истината ще те защити. Ако е издънка, тогава това трябва да излезе наяве и ченгето да загуби разрешителното си за оръжие, защото не е достойно да го носи.

Харпър се облегна назад и впери в нея пълен с несъгласие поглед.

— Добре — каза той. — Какво премълчаваш?

— Нищо — отвърна Кенеди.

— Глупости. В едно съм съгласен с теб: стореното от баща ти е ужасно. Наистина е ужасно. И разбирам защо те е белязало. Но то не те е спряло да станеш полицай, да стигнеш до детективска длъжност и да кандидатстваш за разрешително за оръжие. Каква е травмата ти, Кенеди? От кое те боли?

Кенеди не отговори. Сложи на масата десетачка, за да си плати закуската и да остане и за бакшиш, после двамата излязоха на двора. Тя мълчеше, докато вървяха, Харпър — също. Изглежда притежаваше онова умение за разпит, при което мълчанието започва така да те измъчва, че имаш нужда да направиш нещо, за да го запълниш.

— Добре — обади се накрая Кенеди. И му каза кое според нея е най-лошото. Дори след толкова много време не можеше да говори за това спокойно. Питър Кенеди строил жена си и двете си деца и ги обучил в тънкото изкуство на лъжата, в случай че някой — приятелче от училище, журналист или случайно срещнат в супермаркета човек — ги попита нещо. Защото, да не дава бог, може да се появи пукнатина, в която някой да пъхне лост и да преобърне камъка, зад който той в момента се криел. Хедър, Стийв и малката Криси заедно с майка си трябвало да повтарят инструкциите му в правилния ред отново и отново и когато се обърквали, той им крещял гневно, защото наистина дълбоко в себе си бил уплашен, а когато казвали всичко както трябва, ги прегръщал с гореща любов.

— Това до голяма степен разби семейството ни — каза Кенеди. След като вече изплака болката си, можеше поне да я анализира безстрастно. — Между нас се настани трайно една огромна проклета лъжа. Вървяхме на пръсти около нея или изобщо не я споменавахме. И какво спаси той с това? Така и не стана нищо повече от сержант, защото каквото и да пишеше в досието му, всички знаеха какво наистина се бе случило, всички го смятаха за белязан. Започна да пие много, а според мен това отключи болестта на Алцхаймер рано. Стресът може би не причини рака на майка ми, но като че ли я накара да се предаде много по-бързо. И вече никой от нас не изпитва нищо към другите. Не съм виждала брат си Стийв от десет години. С Криси се срещаме от дъжд на вятър. Ние направо… спряхме да бъдем семейство, разпаднахме се. Край на играта.

— И баща ти е мъртъв?

Кенеди се замисли за маниерната развалина, с която споделяше апартамента си.

— Да — каза тя. — Баща ми е мъртъв.

— Да не би да си станала лесбийка, за да му го върнеш?

Кенеди се стегна, спря се и се обърна с лице към Харпър, готова да къса смешното му малко его парченце по парченце. Но той се хилеше насреща й и вдигна ръце в знак, че се предава.

— Опитвах се да разведря атмосферата — каза той.

— Шибан идиот.

— Не е точно така. Зигмунд Фройд твърди…

— Все някога ще си върна разрешителното за оръжие, Харпър. Имай го предвид.

Той кимна, все още ухилен, и прекрати веднага шегата.

Самърхил не се беше появил. Рол каза, че дори още не е влязъл при комисията.

Кенеди се отказа. Можеха да тръгнат за Лутън и да се върнат преди обед. Вероятно щяха да успеят да приключат, преди Самърхил да се появи. Тя отиде да си вземе папката с документите по случая, за да добавят и показанията на Опи, ако каже нещо интересно, и да остави написана на ръка бележка за Самърхил, в която да му обясни какво правят. Междувременно накара Харпър да поиска от Интерпол международно издирване на Майкъл Бранд. Можеше пък и да имат късмет, кой знае.

Колата, която бяха ползвали предния ден, не беше на разположение, затова се забавиха още, докато се подпишат за друга от автопарка и я намерят в гаража на Какстън стрийт: тъмнозелено „Волво“ S60 в добро състояние, ако не се броеше дълбоката драскотина по цялата дължина на предната дясна врата.