Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Но от друга, нямаше как да разбере какво беше взел.

Крис Харпър мразеше рутинните и монотонни задачи, а още повече мразеше това, че беше добър в тях. След като се обади на всички участници в Лондонския исторически форум, без да стигне до нов труп, той се зае с останалите две точки от списъка на Кенеди.

Администраторът му съобщи, че за съжаление Майкъл Бранд е напуснал хотел „Прайд Корт“. Тръгнал си преди няколко седмици, на 30 юни. Това беше три дни след смъртта на Барлоу и Хърт и два след кончината на Девани. Сестрата на Барлоу се оказа права: Бранд е бил в Лондон през цялото време, докато неговите приятели от форума на „Знаещите“ са измирали при живописни и съмнителни обстоятелства. След това е изчакал няколко дни и е отлетял към нови хоризонти. Може би беше дошъл да предупреди Барлоу, или да му донесе или вземе нещо от него. Може да познава убиеца. А може и той да е убиецът. Но всички тези хипотези някак си не се връзваха с факта, че е останал в този евтин лондонски хотел цели два дни след трагедиите.

— Остави ли домашен адрес? — попита той.

Администраторът се дърпаше, но спря, след като Харпър му спомена за провежданото разследване. След това, без да се пазари, му съобщи адрес в Хихон, Испания, заедно с телефонен номер.

Харпър му благодари, затвори и набра номера. Чу сигнал, който му даде да разбере, че не се е свързал, последва тракване и един дразнещо надменен глас заяви: „Съжалявам. Номерът ви не бе разпознат. Съжалявам. Номерът ви не бе…“.

Харпър влезе в избирателните списъци на Испания през системата на Интерпол и въведе адреса: „Кампо дел Хардин“ 12. На него се водеха три имена — Хорхе Игнасио Архиз, Роса Изабела Архиз и Марта Пачеко. Нямаше никакъв Майкъл Бранд, а телефонният номер бе различен от онзи, който Бранд беше оставил. Харпър го набра и Хорхе Архиз вдигна на първото позвъняване. Дали познава Майкъл Бранд? Хорхе говореше достатъчно добър английски, за да увери детектива, че и представа няма кой е този човек.

Харпър отмести данните за Бранд настрани и започна да търси „Знаещите“.

Първият резултат, който търсачката извади, беше интернет форум със същото име, зад чиято достопочтена лъскава първа страница бяха скрити стотици неразбираеми дискусии за тълкувания и разпознавания. Тълкувания и разпознавания на какво? Май нямаше как да разбере. Темите във форума обикновено носеха заглавия като „Варианти на попиване на пигмента 1–100, NH папирус 2.2.1 — 3.4.6“; „РН 1071 изображение в инфрачервения спектър — с филтър 1000nm!“; „Проблеми със заин 10 10 Седмата буква в семитските консонантни писма (финикийско, арамейско, иврит, сирийско и персийско-арабско). От нея са произлезли гръцката зета, латинското Z и З в кирилицата. — Б.пр. в DSS 9Р1, ред 14, позиция 12“. На Харпър му изглеждаше като санскрит. В някои от постингите наистина имаше санскрит и авторите им дори не се извиняваха за това.

Харпър намери формуляр за контакт в менюто, но имейл адресът, към който водеше, беше в домейн за безплатна поща, което означаваше, че сигурно не е бил променян с години и най-вероятно не работеше. Въпреки това Харпър изпрати съобщение, но не се надяваше някой да го прочете. А и не можеше да напише нищо във форума, без да се присъедини към общността, а това щеше да отнеме много време.

Върна се към резултатите от търсенето и стесни избора си, като прибави и името Барлоу в полето. Първите два нови резултата бяха безполезни автоматични комбинации от думи. „Четете Знаещите Барлоу истории и вижте Знаещите Барлоу снимки и видео!“ Но третият беше кратък постинг в друг форум, в който се съобщаваше за награда, присъдена на доктор Сара Опи за научни постижения. Сред многото отговори имаше и един от Стюарт Барлоу, в който пишеше „Напълно го заслужаваш, Сара!“. Беше отпреди година и половина. Постингът се беше появил в резултатите от търсенето на Харпър, защото сред интересите в профила на доктор Опи бе записано и членството й в „Знаещите“. А доктор Опи работеше на щат в Университета на Бедфоршър, но не в историческия факултет (какъвто там май нямаше), а в този по компютърни науки и технологии.

Харпър набра номератора на учебното заведение и поиска да говори с доктор Опи. Когато секретарката го помоли да остави съобщение, той се представи и обясни, че става въпрос за разследване на убийство. Само след секунди вече говореше със самата доктор Опи.

— Много се извинявам, че ви притеснявам — започна той, — но съм в екипа, който разследва смъртта на професор Стюарт Барлоу. Доколкото знам, двамата сте били част от една и съща организация, която се нарича „Знаещите“.