Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Не смяташе да се задържа дълго, но трябваше да звънне на още няколко души, преди да изчезне от радара. Първото обаждане беше до Бенард Вермюленс — ченге, но от онези, които също като Тилмън бяха служили и в армията, и като наемници, преди да се върнат в цивилния живот. Сега работеше за мисията на ООН в Судан и имаше достъп до всякаква жизненоважна информация, която понякога нямаше нищо против да споделя.

— Hoe gaat het met jou 5 5 Как си (фламандски). — Б.пр. , Бени? — попита Лио. Това беше единствената фраза на фламандски, на която Вермюленс бе успял да го научи.

— Мамка му!

Дрезгавият груб глас на Вермюленс накара телефона в ръката на Тилмън да завибрира.

— Met mij is alles goed! 6 6 Много съм добре (фламандски). — Б.пр. А ти как си, Лио? Какво мога да направя за теб? И хич не се хаби да ми казваш, че е нищо.

— Не е нищо — призна си Тилмън. — Обичайното.

— Майкъл Бранд.

— Майкъл Бранд. Казаха ми, че скоро е бил в Лондон. Има вероятност още да е там. Може ли да поровиш на обичайните места и да подушиш обичайните следи? Искам да знам дали името не излиза официално някъде. Или където и да било.

— Joak. Ще го направя, Лио.

— А другото обичайно нещо?

— Виж, там имам лоши новини.

— Някой ме търси?

— О, да. Някой те търси много усърдно. Вече две седмици. Много ровене, много въпроси. Най-често следата е прикрита няколко пъти, така че не мога да разбера кой пита. Но пита съвсем сериозно.

— Добре. Благодаря, човече. Длъжник съм ти.

— Нали затова са приятелите? Ако си ми длъжник, значи не сме приятели.

— Тогава нищо не ти дължа.

— Така е по-добре.

Лио затвори и набра Осигуровка. Но тя само се изсмя, когато чу гласа му.

— Лио, вече никой не иска да поема риск, като контактува с теб — каза му тя, но в гласа й се прокрадна искрена симпатия.

— Така ли? И защо, Сузи? — попита той. Не беше зле да й напомни, че е един от тримата или четиримата, които я познаваха още от времето, когато имаше истинско име, и все още не се бяха отказали от нея.

— Ако видиш сметката на някого в странична уличка или забутана пресечка на неизвестна алея край море на майната си, това е едно, скъпи. Но ако убиеш човек на централно кръстовище в голям град, в който всички живеем, това е вече съвсем друго.

Тилмън не каза нищо, но за всеки случай покри слушалката с длан, защото се боеше, че може да изругае или просто да въздъхне. Бяха минали часове. Само няколко часа. Как е възможно новината да го е изпреварила? Как така някой бе свързал името му със смърт, която току-що е била установена?

— А аз си мислех, че светът е едно голямо село — отвърна само той.

— Ще ти се. Ако бяхме в село, ти трябваше да се боиш само от големия брат на Мактийл. А той има зъб на всички, които фигурират в телефонното му тефтерче.

— Мактийл? — Тилмън се затрудни да стопли за кого му говори, но после си спомни едрия гневен шотландец начело на ротата през последната година от службата му в „Зи Сървисиз“ 7 7 „Зи Сървисиз“ (Xe Services) — от 2009 година това е новото име на прочутата американска частна военна компания, основана през 1997 година като „Блекуотър“, един от най-големите получатели на държавни поръчки от американското правителство. Наема войници и участва заедно с армиите във военни конфликти срещу заплащане. Прочу се по време на войната в Ирак във връзка с убийства на мирни цивилни граждани, контрабанда на оръжия и други инциденти. — Б.пр. . — Някой е убил Мактийл?

— Да. Очевидно ти. Поне така се говори.

— Разбрах те. Но това, което се говори, не е вярно, Сузи.

— Е, ти така казваш.

— Не съм убил Мактийл. Убих един руски мафиот, който си мислеше, че има приятели по високите места, но май ще се окажат от онези, за които приятелството е краткосрочен договор за наем. Слушай, искам само още един паспорт, в случай че този се окаже изцапан. Мога да платя предварително, ако това ще улесни нещата.

— Улеснявай ги колкото искаш, Лио. Никой няма да ти продаде нищо, няма да те наеме и няма да сподели поверителна информация с теб. Общността ти хлопна вратата.

— И ти ли?

— Лио, аз съм олицетворение и символ на благородната традиция на убиването на хора за пари. Разбира се, че и аз. Ако започна да пренебрегвам желанията на клиентите си, ме чака самотна мизерна старост. И пак ще съм по-добре от теб, слънце, защото ако правилно съм чула, живееш живот назаем. Без лоши чувства.

— Може би само малко — каза Тилмън.

— Късмет.

Осигуровка беше съвсем сериозна и затвори, преди да го изчака да отговори.