Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Междувременно Харпър продължаваше да се суети около книгите и бумагите — похвално усилие, но може би му се струваше, че се бе провалил с въпроса за Наполеон, и нищо не губеше, ако потърси нова отправна точка за хипотезите си. Този път вдигна нещо, което приличаше на снимка, но всъщност се оказа вестникарска изрезка, залепена прилежно върху картон и поставена в рамка. Бе облегната на единия крак на бюрото. Заглавието гласеше: „Измамата от Наг Хамади. Двама арестувани“. Мъжът на фотографията беше Стюарт Барлоу на много по-млада възраст. На лицето му имаше смутена хладна усмивка.

— Вашият човек да не би да е имал криминално досие? — попита Харпър.

Елис направо се изсмя.

— О, не — каза той. — Абсолютно не. Това беше триумфът му. Случи се преди петнайсет години, а може би и по-отдавна. Стюарт бе поканен като експерт по това дело заради огромните си познания за библиотеката от Наг Хамади.

— Какъв беше случаят? — попита Кенеди. — И докато сме още на тази тема, какво е Наг Хамади?

— Наг Хамади е най-важната палеографска находка на XX век, инспекторе — обясни й Елис.

Тя не го поправи за ранга си, макар с ъгълчето на окото си да видя, как Харпър направи физиономия.

— В Горен Египет, малко след Втората световна война край град Наг Хамади двама братя започват да копаят във варовикова пещера. Интересували се само от гуано — екскременти от прилепи, които се използват за тор. Но вместо това намерили запечатана стъкленица с десетина подвързани кодекса.

— Подвързани какво? — попита Харпър.

— Кодекси. Кодексът представлява скрепени една с друга страници. Всъщност това са първите книги. Появяват се в началото на християнската ера. Дотогава се е писало на свитъци, или единични листове от пергамент. Кодексите от Наг Хамади се оказали текстове от I-II век след Христа: евангелия, писма, такива неща. Дори преписан превод на „Държавата“ на Платон. Невероятно съкровище от времето малко след смъртта на Исус, когато християнската църква все още се опитвала да определи идентичността си.

— И как това е стигнало до съда? — попита Харпър, като прекъсна лекцията точно когато административният директор си поемаше дълбоко дъх, за да продължи да ги образова.

Той изглеждаше едновременно гневен и леко объркан.

— Съдебното дело е от много по-късно. Става въпрос за фалшификати на документите от Наг Хамади, които се продаваха по интернет от търговци на антики. Стюарт беше свидетел на обвинението. Мисля, че го призоваха най-вече за да даде мнението си за физическите разлики между оригиналните и подправените документи. Той познаваше всяка гънка и всяко мастилено петънце по страниците им.

Харпър остави статията и продължи да рови. Изражението на Елис стана болезнено.

— Детектив, ако смятате да правите обстоен обиск, може ли да се върна към работата си и да дойда при вас пак по-късно?

Харпър погледна въпросително Кенеди, която все още си мислеше за съдебното дело.

— Каква беше присъдата? — попита тя административния директор.

— Единодушна — отвърна Елис малко кисело. — Дилърите, май бяха двама съпрузи, бяха признати за виновни за търговия с фалшификати, но оправдани по обвинението за изработването на подправените антики, което беше и основното срещу тях. Трябваше да платят глоба и разходите по процеса.

— И това става в резултат на свидетелските показания на проф. Барлоу?

На лицето на Елис внезапно се изписа изненада. Най-накрая прозря накъде биеше тя.

— Стюарт не беше чак толкова важна част от съдебното дело — каза той колебливо. — Честно казано, всички намираха за смешно това, че толкова се прехласваше по него. Мисля, че основните доказателства дойдоха от хората, които си бяха купили фалшификатите. И както вече казах, стигна се само до глоба. Не вярвам, че…

Кенеди също не вярваше, но си отбеляза наум да провери тази версия по-късно. Струваше си да проследи нишката, ако навсякъде другаде ударят на камък. Не че досега бяха събрали кой знае какво.

— Защо сестрата на проф. Барлоу не е прибрала нещата му? — попита тя. — Тя е единствената му жива роднина, нали така?

— Розалинд. Розалинд Барлоу. Записана е в документите ни като най-близък роднина — съгласи се Елис. — Свързахме се с нея. Тя каза, че не се интересува от нещата на Стюарт. Точните й думи бяха: „Вземете каквото искате за библиотеката на колежа, а останалото дайте за благотворителност“. И вероятно точно така ще направим, но някой трябва да отдели от времето си и да подреди всичко.