Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— Престараването на лошия лъжец 26 26 Думи на Ханибал Лектър от „Мълчанието на агнетата“. — Б.пр. — каза Могс.

Звучеше като цитат, но Кенеди не го разпозна, а и нямаше желание да пита на кого е. Вместо това попита Гейл:

— Значи мислиш, че някой се е възползвал от временното отсъствие на този човек, за да стигне до компютъра му и да вземе нещо от него? А след като той е умрял, вместо да се завърне на работното си място, е разпространил всички тези свръхестествени истории като димна завеса?

— Точно това си мисля — съгласи се Гейл.

— Мисля, че грешиш, шерифе.

Гейл премигна няколко пъти, защото грубите думи му се сториха като плесница. Само преди миг те бяха съзаклятници — или по-точно заедно преследваха съзаклятници, а сега като че ли Кенеди повече не искаше да играе на тяхна страна.

— Как така? — попита я той.

Тя се обърна към Могс.

— Имаш ли списъка с пътниците от полет 124? — попита.

Могс кимна.

— Имам всяка информация, която може законно да се събере за случката, както и още малко отгоре.

— Можеш ли да ми го дадеш?

Могс отиде до бюрото си и включи компютъра. Шериф Гейл се доближи до нея и застана зад гърба й, докато тя въвеждаше паролата си. Сложи длани на раменете й закрилнически и в знак на солидарност. Те бяха показали своята рожба на Кенеди, която май се канеше да я изхвърли заедно с водата от коритото.

Могс натисна няколко клавиша и отвори един файл.

— Така — каза тя. — Ето го.

— Намери Питър Бонвил.

— Намерих го. В началото на списъка е.

— Добре. А сега ще ти кажа номера на мястото му — продължи Кенеди.

Могс я изгледа озадачено.

— По памет?

— Допреди малко изобщо не бях чувала името му.

— Тогава откъде знаеш номера на мястото му?

— Може и да не го знам. По много причини се надявам да греша. Но не е ли 29Е?

И двамата прочетоха какво пише на екрана, а след това се обърнаха и се взряха в нея.

— Откъде знаеш? — попита Гейл.

Кенеди бръкна във вътрешния си джоб и извади оттам сгънатия лист, който Гейл й беше дал предния ден: фотокопието на надрасканата банкнота, която Бранд бе носил със себе си. Подаде им я. Гейл я взе и я разгледа, но Могс се досети първа.

— Трите линии на банкнотата — каза тя. — Минават през серийния номер в долната част.

— Да му се не види! — възкликна Гейл, щом осъзна след секунда за какво става въпрос. Трите червени линии пресичаха Е, 2 и 9.

— Първото нещо, което си помислих, когато видях банкнотата, беше, че може да е някакво шифровано послание — каза Кенеди. — Хората, които издирвам… много обичат кодовете и скритите послания. И предполагам, че се мислят за по-умни от останалите и че могат да вършат всичко открито, стига след това да пускат димни завеси. Това много прилича на техния почерк.

— Но защо да означава, че грешим? — попита Гейл.

— Защото мислите, че атаката в компютъра на Бонвил е случайна. Но тя не е. Човекът, дал тази банкнота на Бранд, му е казал с нея кой е тяхната мишена. Което означава, че Бранд се е качил на самолета с ясното намерение да убие Бонвил. И то по причини, които вече никога няма да научим…

— О, мили боже! — промълви Могс.

— … е избил всички. До последния пътник на борда. Изпълнил е мисията си, като е свалил полет 124.

В известен смисъл след това всичко стана лесно. Бонвил не се беше качил в Лос Анджелис. Той бе взел полет 124 от началната му точка: международното летище „Бениго Хуарес“ в Мексико Сити. Кенеди помоли шериф Гейл — въпреки проблемите с правомощията му, които Могс вече бе споменала — да се обади на началника на Бонвил, жена на име Луси Милър-Молой, в Нюйоркската служба по благоустройството и да попита какво е правил той в Мексико. А също и с какво се е занимавал, каква е била работата му в отдела, каква е била компетентността му.

Краткият отговор беше — прокарване на електропроводи. А по-дългият — Бонвил е бил уважаван специалист в разрастващата се област на спестяването на енергия в пикови периоди. Милър-Молой знаеше прекалено много по въпроса, за да го обясни просто на аматьори, но каза на Гейл достатъчно и той успя да го систематизира смислено пред Кенеди и Могс.

— Да речем, че управлявате град и осигурявате електричеството му с генератор. Понякога имате нужда от много ток, друг път — не толкова. Затова използвате по-спокойните периоди, за да зареждате помощни генератори или пък да изпомпвате вода в язовир на водна централа. И когато стигнете пиково потребление, имате допълнителна електроенергия — като спестени пари в банка, с които подпомагате системата.