Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— И вашият номер е, че вече не сте ченге. Разжалвана сте или сте напуснала — зависи кого питам. Но забравихте да споменете това пред Уеб, когато го помолихте да ви помогне в разследването.

Кенеди с почуда установи, че се изчервява. Знаеше, че е въпрос на време някой да провери пълномощията й и да открие, че не стават за нищо. Не очакваше, че ще е толкова болезнено за нея, когато се случи.

Обърна се към Гейл.

— Наистина съжалявам, шерифе — каза тя и действително го мислеше. — Сигурно смятате, че съм ви използвала по най-циничен начин, може и така да е било. Но няма да повярвате колко работа свърших по този случай. И го загубих. Но не можех да се откажа. Дори когато престанах официално да работя по него, пак не можех да се откажа.

Тя се изправи, готова да си тръгне или да бъде арестувана, но Гейл избухна в смях, като видя тържественото й и напрегнато изражение.

— Седнете, сержант — каза й той. — Аз не смятам, че сте излъгали. За мен има хора, които са ченгета още преди да получат значка, и си остават такива дори след като я върнат. Или пък никога не получават значка, като Могс, но въпреки това имат нужните инстинкти и светоглед.

— То е в кръвта — обади се нескромно Могс. — Сериозно, госпожице Кенеди. Мисля, че не бива да ви наричам сержант. Не исках да ви натривам носа. Просто ви казах какво знаем. Досетихме се. Но вие така или иначе нямате никакви правомощия тук и съм сигурна, че сте работили по този случай до последния си ден на служба. Единственият ви грях е, че не сте спрели. А и Уеб не е нарушил никакви правила, като ви е помогнал. Всичко е публична информация. Окръжният шериф може да каже каквото си пожелае за текущо разследване, ако някой го попита.

— Макар обикновено да не го прави — намеси се Гейл. — Не искам да си мислите, че ще съм толкова словоохотлив с някой случаен човек, сержант.

— Простата истина е — каза Могс, — че копаете в любимата си лехичка и затова искахме да поговорим с вас и да си споделим някои неща. Е, какво ще кажете?

И протегна ръка. Все още изчервена, Кенеди я пое. Но не я стисна сдържано по британски, ами я плесна. Усещането беше по-силно и успокоително.

— Елате във всекидневната — покани я Могс. — И ще ви кажа какво знам.

Поведе я обратно през завесата, после през тесния коридор към всекидневната, която беше топла и уютна, пълна с меки мебели във всички цветове на залеза. Върху огромния диван имаше покривка, плетена на една кука, със стилизиран, но добре изработен американски орел.

— Всъщност — каза Могс веднага щом Кенеди седна на дивана — може би сега е моментът да се подкрепим с още малко кафе. Ще отида да направя.

Върна се в кухнята и след малко и Гейл я последва, като измърмори, че ще отиде да й помогне за подноса. Кенеди остана сама и започна да разглежда стените, докато сърдечният й ритъм се успокои. Бяха покрити със снимки, но Айлин Могс я нямаше на нито една от тях. На едната стена имаше само портрети, част от хората на тях Кенеди успя да разпознае: Уебстър Гейл (два пъти), Джордж Клуни, Джеси Джаксън, Бил Клинтън, Боно, Доналд Ръмсфелд, намръщен като нашмъркан дявол. На отсрещната стена висяха пейзажи: Големият каньон, Магистрала 66 с култов знак на рокерско братство, древно индианско селище, кактуси, щатският сенат, обграден от стотици демонстранти. Една от снимките беше доста обезпокоителна — насред пустинята група униформени полицаи или щатски рейнджъри (Кенеди не бе запозната подробно с униформите им, за да бъде сигурна) стояха с тържествени изражения около труп на чернокож мъж.

Гейл влезе с три чаши върху поднос, като разтвори с гръб завесата от мъниста, привел глава. Могс го последва с чиния бисквити и бутилка „Джим Бийм“, за която беше малко рано. След като подносът бе оставен на масата, тя отвори бърбъна.

— Обикновено си сипвам малко в кафето — обясни на Кенеди. — Само една капачка. Съвсем символично, но сваля напрежението.

Добави алкохол в кафето си и вдигна бутилката към Кенеди, която попита:

— За неща, които създават напрежение ли ще говорим?

Могс се усмихна широко.

— Нима вече не го правим?

— Налейте — каза Кенеди и Могс го направи.

— Аз съм пас — заяви Гейл. — След това трябва да отида на работа.

— Аз също съм на работа — отвърна дрезгаво Могс.

— Разбира се. Но всички очакват журналистите да са постоянно пияни!

Сръгаха се в ребрата с интимната лекота на любовници. Нямаше нужда да се смеят на шегите си. Могс прекоси стаята, отиде до бюро с формата на буквата Г в ъгъла и се върна с дебела зелена папка, която остави на масата между тях, след като бутна чинията с бисквитите, за да направи място за „основното блюдо“.