Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Още на първата минута на Кенеди й стана ясно, че отношенията между Айлин Могс и Уебстър Гейл не са само професионални. След още една минута разбра, че двамата гледат на връзката си по различен начин. Шериф Гейл й представи Могс спокойно и делово, като я нарече „моя много добра приятелка“. Това бе клише на телевизионните водещи и означаваше „нищо особено“. Но усмивката, която се появи на лицето на Могс след тази фраза, изразяваше едновременно гордост и болка. Тя казваше, че шерифът няма по-добър приятел, и в същото време признаваше, че няма по-добро определение за това, което тя представлява за него.

Двете жени си стиснаха ръцете и се премериха с поглед.

— О, вие сте истинско ченге — каза Могс и се засмя.

— Така ли ви изглеждам? — попита тъжно Кенеди.

— От главата до петите, скъпа. И го приемете като комплимент. Баща ми беше ченге, както и двамата ми братя. Няма начин човек с такава стойка да не е свързан с полицията.

Което обяснява защо ходиш с шерифа , помисли си Кенеди. Остави Могс да я преведе през завесата от мъниста към кухнята, в която я чакаха гофрети, яйца и бекон. Бяха учудващо вкусни, както и кафето и портокаловият сок — последният очевидно беше изстискан ръчно със стара сокоизстисквачка с лост, която бе наредена на почетно място на плота. Кенеди се чувстваше физически и емоционално изтощена, но закуската й помогна да се освежи и отговорите на добронамерения разпит, на който Могс я подложи, ставаха все по-многосрични.

От колко време работи като детектив? От почти шест години. Винаги ли е искала да стане полицай? Като че ли винаги. Семейна традиция. („Обикновено е!“ — бе се съгласила Могс.)

За първи път ли е в Щатите? Не, за втори. Кенеди бе прекарала някога седмица в Ню Йорк с гадже — или по-скоро приятелка. Една от онези фалшиви връзки, които си бяха останали само платонични въпреки всички знаци, че могат да прераснат в нещо първично и задоволително. Кенеди не спомена за момичето. Нямаше представа какво мислят Могс и Гейл за хомосексуалността и не искаше да вкарва в отношенията си с тях допълнително неудобство, каквото вече имаше в изобилие.

— Веднъж ходих до Лондон — довери й Могс. — Прекарах ужасно. Беше посред лято, а само валеше. После ми трябваше цял месец, за да се изсуша. Освен това ми се налагаше да соча по менютата в ресторантите, защото се оказа, че не говоря езика, макар да твърдят, че е същият като у нас.

Засмя се гръмогласно на собствената си шега. Кенеди направи същото.

— Както и да е — продължи Могс и изведнъж стана сериозна. — Това ваше разследване… Уеб не иска нищо да ми каже за него, но ако вие решите да го направите, той не може да ви спре. Затова си помислих — какво пък толкова, ако й кажа какво знам, може пък тя също да сподели. Какво смятате?

Кенеди реши да бъде напълно откровена:

— Не мога да ви отговоря, докато не разбера какво знаете.

И ако се окаже, че са само призраците, вероятно ще трябва да покажа неуважение към гостоприемството ви.

Могс удостои думите й с широка усмивка.

— Така е. Напълно вярно. Чуйте, Уеб е добър човек, нали? Искам да кажа, че вие току-що се запознахте с него, но вече сте наясно с това. Толкова е добър, че мисли, че всички са като него. За ченге това е недостатък.

— Ехо, тук съм! — протестира Гейл.

— Млъквай, Уеб — каза му Могс с любов. През цялото време не откъсваше очи от Кенеди и в тях май се забелязваше известен блясък. — Но аз съм опитна новинарка, сержант, затова знам, че повечето хора не са добри. Мисля, че ще се съгласите с мен, нали?

— Бих казала, че е петдесет на петдесет — призна Кенеди предпазливо.

— Е — продължи Могс, — аз не бих. Според мен процентът на лошите е много по-голям. Значи ето как стоят нещата. Уеб получава съобщение от колега от друг град с молба за помощ. И първата му мисъл в такава ситуация е — как мога да помогна на този човек? А моята първа мисъл е — каква е врътката тук? Какво имам да губя? Какво ще излезе, ако поразровя тук-там? Разбирате ли ме?

Кенеди прозря въпроса зад тези думи и проумя без никакво съмнение, че е разкрита.

— Да — каза тя. — Разбирам ви.

— И докато Уеб постила червения килим за вас и ми разказва колко сте невероятна, колко сте умна и любезна, какъв страхотен акцент имате и така нататък, аз не мога да се въздържа да не си помисля: коя е тази сержант Кенеди и какъв точно й е номерът? Защото всеки си има номер, нали?

— Да — отвърна Кенеди. — Предполагам, че е така.