Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— Силвия Галос — потвърди с одобрение Могс. — Точно така. Аз също се обърках в началото, но тази грешка е нормална, когато перспективата ти не е правилна. Галос се обадила в нощно предаване на местна радиостанция още същата вечер след катастрофата. Така че няма отлагане. Случва се на 4 юли, описано е на 4 юли. Историята за Бонвил се появява ден по-късно, но станала два дни по-рано. Просто се появява по-късно в новините.

Очевидно вече се приближаваха до същността. Могс не сниши глас, но се наведе напред, защото смяташе, че това, което се кани да каже, заслужава всички атрибути на театралността и конспирацията.

— Историята за Питър Бонвил има много варианти с какви ли не откачени подробности за това какво е направил, когато дошъл на работа в онзи ден. Като например че влязъл със собствената си магнитна карта. Не е вярно. Няма доказателства да идвал или да си е тръгвал. Доколкото знам, само в офиса е имало посещение, а там се влиза свободно. Кухнята е на друго място и е недокосната. Бонвил говорил с някои от колегите си, които не знаели, че виждат призрак. Не е вярно. Никой не го е виждал. Всички доказателства, че е идвал, са от служебния му компютър, който е бил включван и ползван.

— Ползван за какво? — попита Кенеди. Усети напрежението, което започна да я боде по тила и ръцете. Дали под влажния дюшек на тези клиширани малоумни измислици имаше някакво грахово зърно истина?

— Ами и тук версиите са многобройни — каза Могс. — Според някои от тях Бонвил влизал в порно сайтове. Но повечето твърдят, че изпращал имейли, в които или имало пълни безсмислици, или страховити оплаквания, че се е изгубил в пустиня, в която слънцето никога не изгрява. Попитах в отдела по благоустройство на Ню Йорк къде е работил Бонвил. Хората там, разбира се, не са длъжни да говорят с мен, както и с Уеб, ако им се беше обадил, защото правомощията му свършват на границата на окръга. Но те бяха доста разстроени от тези откачени истории и искаха всичко да е ясно. Казаха, че електронната поща на Бонвил изобщо не е отваряна, нито браузърът му. Той или някой друг просто бил изтрил няколко файла от компютъра. Така че според тях това е обикновена хакерска атака, а не посещение на призрак.

Бодежите на предчувствието се превръщаха в нещо доста по-сериозно, което накара Кенеди да се наведе напред, сякаш се канеше да целуне Могс, а това щеше да промени доброто мнение на шериф Гейл за нея.

— Какви файлове? Знаем ли това?

— Не, не знаем. Те също, защото по-късно същия ден сървърът на отдела се заразил с вируси и всички архиви били изтрити. Останал само списък с имената на файловете, но от него нищо не може да се научи. Данни 1, данни 2, данни 3, ей такива неща.

Първата мисъл на Кенеди бе очевидна: Скоросмъртницата? Не, това беше напълно невероятно. Ако някой от екипа на Стюарт Барлоу е говорил с дребен чиновник от обществена институция в Ню Йорк, отдавна щеше да е хванала тази следа. Това беше различно, нямаше нищо общо със Скоросмъртницата. Но реакцията беше също като при нея. Изпратете Майкъл Бранд.

Могс продължаваше да говори:

— Така че първоначалната информация беше оскъдна. Но ето какво ме накара да продължа, сержант. Казах, че това е първият инцидент с призрак. Но не ви казах кога се е случил. В таблицата с файловете е записан часът, в който всеки от тях е бил променен или по-точно — когато са били изтрити. Станало е много бързо, за пет минути, като се е започнало в 11:13 часа на 2 юли. С други думи, изтрити са още докато полет 124 е бил във въздуха, цели десет минути преди Питър Бонвил да се превърне в призрак.

Кенеди сама провери часовете и след това почете с минута мълчание детективската работа на Могс. Може да не е била цяла минута, но пет секунди със сигурност.

— Права си — каза тя, изпълнена с възхищение. — Направо си ги… заковала, госпожице Могс. Айлин. Много припрян призрак.

Могс се засмя, очевидно доволна и от шегата, и от похвалата.

— Припрян призрак, а след това два дни — нищо. После започват да валят подобни истории. Докато началниците на Бонвил установят, че липсват няколко файла и кажат на шефа на отдела, другите измислици започват да излизат в медиите. И точно така е отразено — още един призрак от полет 124.

Кенеди кимна бавно, обмисляйки цялата логическа верига.

— Наистина много хитро — промълви тя. — Замиташ си следите, доколкото е възможно, но когато разбираш, че все пак след теб е останало нещо, пускаш още фалшиви следи, за да изглежда като че ли всички тези информации не водят до никъде.