Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— А да постигнем и нещо повече — обади се Могс. — Ако сравним списъка с файловете от сървъра, можем да открием повече от едно разминавания, да видим за коя от командировките му няма нищо записано.

Накрая се споразумяха да подхванат двете следи едновременно. Могс щеше да остане в апартамента си и да звъни по телефона. Гейл и Кенеди щяха да отидат до склада в Дядо Коледа и там да потърсят димящо дуло. Така се изрази Гейл, от което Кенеди примигна уплашено.

— Моля те за лична услуга — каза му тя. — Можем ли да казваме просто, че ще потърсим доказателства?

Колата им беше съвсем сама по шосе 93. Пътят бе чист чак до хоризонта и в двете посоки. Въпреки това Кенеди не спираше да поглежда в огледалото за обратно виждане на всяка минута. Нямаше доверие на пустинята, че ще остане пуста.

— Ще трябва да даваме доста обяснения — разсъждаваше Гейл на глас. — А щом започнем да се обясняваме, ще се домъкнат федералните. Не знам дали това е добро или лошо. Тези хора имат ресурси все пак. А и когато рискът стане толкова явен, той вече престава да бъде риск. Ако всичко излезе наяве, няма да имат причина да ни преследват. Но федералните си имат свои правила, разполагат с много власт и с тях трудно се преговаря. Ваканцията ти в Аризона може да се удължи, сержант. Ако решат, че информацията ти им трябва, ще поискат да те държат подръка. А и няма кой да те защити. Но на този етап вече е много трудно да те държим скрита.

— Няма нужда да лъжеш заради мен, шерифе — отвърна му Кенеди. — Постъпи точно така, както смяташ за редно, а ако по пътя нарушим или заобиколим някои правила, обвини мен за всичко.

— Не бих го направил.

— Добре. Но аз си проправих път тук, като те излъгах, и тази лъжа е документирана. Никой освен нас няма нужда да знае, че си я разгадал. Ти просто си помагал на колега полицай. И оттам произтича всичко.

— Добре — каза Гейл. — Тази версия ми харесва.

Ауспухът на бискейна изгърмя, сякаш колата засрамено се покашля.

Излязоха от шосето, паркираха и влязоха в склада. Беше ранен следобед и вътре беше дори по-горещо от предишния път. Гейл включи генератора и двамата се прибраха на хлад в бискейна, докато малкият, недостатъчно мощен климатик успее да обърне въздуха.

— Отдавна ли сте заедно с Могс? — попита Кенеди.

Гейл леко се изчерви.

— О — каза той, — това е… нали знаеш, слуховете невинаги са верни…

Млъкна, защото не знаеше какво повече да каже, но след това контраатакува с въпрос:

— Ами ти? Има ли господин Сержант Кенеди, сержант Кенеди? Някой по-специален мъж в живота ти?

Уклончивостта му я накара да й се повдигне от собствената й прямота.

— Аз съм лесбийка — каза тя. — Но в момента няма нищо специално. Мина доста време, откакто не съм била палава.

Гейл се изчерви още повече.

— Ясно — отвърна той. — Ами… разни хора…

Още едно изречение, обречено да остане незавършено.

— Мисля, че може да влизаме вече — каза той и слезе от колата.

Наистина в склада бе станало малко по-хладно. Отидоха прави при дясната редица етажерки и взеха червената папка със себе си.

Гейл начерта като генерал плана на битката. Донесе два чифта ръкавици — единия за нея — и шише дезинфектант.

— Всичко от тук до тук — каза той и посочи с кимване на главата, докато двамата си мажеха ръцете. — Постарахме се да съберем подобни предмети на едно място, но честно казано, зависи кой ги е описвал. Анстратър си има собствени разбирания, които не ми се струват никак правилни, а Скъф е просто мързелив, затова мисля, че можем да изключим голяма част.

Продължи да говори, докато си слагаше ръкавиците.

— От 138 до 197 са дрехи. Пребъркахме всички джобове, така че прибягвай към тях в краен случай. Най-вероятно вътре са останали съвсем дребни и съвсем малко неща. Кутия 198 е ето там, така че ни остават… пет полици или горе-долу шейсет кутии. Мисля да започна от единия край, а ти тръгни от другия и ще се срещнем в средата.

Кенеди кимна и зае позиция, но преди това си сложи ръкавиците.

Гейл извика след нея:

— Сержант?

Тя се обърна.

— Да?

— Не ми пука с кого си лягаш. Просто съм възпитан да не говоря за тези неща. Не исках да те обидя.

Изглеждаше абсурдно сериозен. Кенеди се усмихна.

— Не съм се обидила — каза тя.

— Добре тогава. Успешен лов.

— И на теб, шерифе.

Съдържанието на кутиите беше трагикомична сбирщина. Беше надникнала в нея и преди това, когато отвори червената папка за първи път. А сегашното ровене в анонимните вещи се оказа ужасяваща и жалка задача — все едно се опитваше да гадае по вътрешностите на мъртви деца. Само че тя се мъчеше да надникне в миналото и не можеше да си позволи да се гнуси.