Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Едновременно чу звука и усети остро парване като от камшик. Куршумът се заби в рамото му близо до шията. Сигурно бе излязъл от другата страна, защото когато Кенеди видя кръвта да руква от входната рана, забеляза и увеличаващия се червен кръг на гърба на бялата риза на Гейл. Растеше като изгряващо слънце, след това се разтече и изгуби правилната си форма като един от часовниците в картините на Дали. Шерифът извика от учудване и болка. След това падна настрани и се сви непохватно, когато докосна земята.

Кенеди беше прекалено шокирана, направо окаменяла, и дори не се сети да се скрие, а пък и наоколо нямаше нищо подходящо за целта. Бискейнът беше най-близо, но до него трябваше да измине три метра, и то в посоката, от която бе дошъл куршумът. Тя откъсна поглед от падналия Гейл и погледна покрай колата към ухиления Дядо Коледа на верандата на съседната къща.

Но не добрият старец беше стрелял по тях, а тази, която сега се измъкваше иззад него с пистолет в ръка. Беше същата жена от бара на летище „Бенито Хуарес“, която й бе оставила сребърната монета. Не носеше никакъв грим и ясно се виждаше обгорялата зачервена кожа, която загрозяваше красивото й лице.

— Това е между нас двете — каза жената със силен, но непознат акцент. — Така трябваше да бъде и последния път, кръвожадна курво. Но неведоми са пътищата Господни. Той ме накара да изчакам. И ето, най-накрая! Ще те накара да кървиш.

От толкова близо посред бял ден нямаше никакво съмнение каква е тази жена. Под изгарянията кожата й беше също така мъртвешки бледа като на останалите убийци от Лутън и онези, които Тилмън уби в „Гълъбарника“.

Кенеди бе на открито, невъоръжена и знаеше, че няма шанс. Отстъпи назад и настрани от жената. Колебаеше се, чувстваше се несигурна, сякаш се заблуждаваше, че може да избяга. Всъщност се приближи до колата.

Жената се разсмя. Наистина й беше забавно. Вдигна ръка и нещо сребристо проблесна. Този път не беше монета, а ключовете на бискейна, които Гейл бе оставил на таблото, защото кой, по дяволите, би ги откраднал тук? Тя ги подхвърли, понечи да ги хване, но в последния миг ги остави да паднат на земята и ги настъпи с тока на обувката си.

— Няма къде да бягаш — каза тя. — Не съм глупава. Но виж сега как ще направя нещо глупаво.

Наведе пистолета, обърна го и удари с длан долната част на дръжката. Пълнителят се плъзна в ръката й. Тя го извади и го хвърли в пясъка. След това метна небрежно оръжието през рамо. Погледна към Кенеди и сви театрално рамене. „Ето, видя ли?“

Кенеди реагира незабавно по инстинкт, но погрешно и много добре го знаеше, още докато го правеше. Затича с всички сили към бледата като корем на риба жена, която стоеше със спуснати ръце и я гледаше как бяга към нея. След това изпищя и замахна към хладното й надменно лице. Юмрукът й щеше да се стовари наполовина върху шията й, ако бе успял да я достигне.

Жената я хвана за китката и я хвърли — движение, което изглеждаше почти невъзможно, но бе изпълнено бързо, като стрелване на змийски език. Кенеди излетя, описа къса траектория, падна върху Дядо Коледа и го разби на трески. След това се заби в стената и се стовари тежко на земята.

Понечи да се изправи отново, но не успя. Жената я яхна, сграбчи с дясната длан и долната половина на лявата си ръка гърлото й в желязна хватка и леко повдигна главата й. В същото време коляното й се заби между лопатките на Кенеди и притисна здраво торса й към земята.

— Ще боли много повече, отколкото си представяш — промълви жената близо до ухото й. — И ще продължи много по-дълго, отколкото си представяш. Приятелят ти ще умре от кръвозагуба, докато приключа с теб. А другата ти приятелка, журналистката, вече е мъртва. И оръжието, с което убих и двамата, ще бъде намерено в ръката ти. А ножът, с който ще убия теб, ще е в дланта на шерифа. Бори се. Съпротивлявай се, мръсна погубена гад. Нека те пречупя още малко. Давам в дар на Бог твоята болка, а той обожава болката.

Удари силно главата на Кенеди в дъските на верандата. Ушите й писнаха и тя се опита да се изтърколи странично, което се оказа изненадващо лесно, защото жената вече я нямаше — беше станала и се бе отдалечила от нея.

Кенеди едвам се изправи на крака. Жената я изчака да го направи и след това я ритна в стомаха с унищожителна сила. Кенеди се прегъна на две и видя към нея да лети едно кроше, което нямаше как да избегне и което я хвърли назад. Този път прелетя направо през вратата на къщата и разби и нея на парчета.