Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Предметите сами по себе си бяха банални. Но подробностите ги правеха зловещи. Портфейл със снимка на две усмихнати деца, момче и момиче, момичето беше леко кривогледо; сребърен химикал с надпис „МГ — за 40-годишния юбилей“; ключодържател с кристал, в който с лазер бе нарисувано триизмерно изображение на възрастна жена с благородно излъчване; МР3 плейър в калъф с рисунки от комикси, върху които с черен маркер бе написано името на Стю Пиърс и буквите се бяха размазали. Отломки от прекъснат живот, все още пресни, въпреки че писъците отдавна бяха стихнали и телата бяха под земята.

Кенеди потисна емоциите, които се надигаха в нея — само щяха да я забавят и да й попречат да мисли. Търсеше нещо, което може да е принадлежало на Питър Бонвил и да съдържа послание. Компактдиск, флашка, диктофон, касетофон, дневник. Накрая стигнаха до телефоните и съвестта на Гейл се сбори с Четвъртата поправка 27 27 Четвъртата поправка на Американската конституция гласи, че не може да се изземва, претърсва и обискира без съдебна заповед и основателна причина. — Б.пр. .

Но накрая Гейл откри голямата находка и дори не му отне много време, както стана ясно, когато погледнаха часовника. Макар всяка минута ровене в тези картонени гробници да им се струваше като цял ден.

— Сержант.

Тя се обърна към него и видя, че държи бележник с формат А5, а може би и по-малък, върху чиято червена корица пишеше „Уол март“.

— Сигурно ли е? — попита Кенеди. — Или може би е негово?

Гейл прелисти внимателно страниците.

— Ами в самото начало има списък с адреси, над който пише „подстанции“. Следва втори списък с „централи“. Много цифри в колони, а после това: „Посещение, сряда, централа на «Сименс», Пониенте, 116590, Индустриална зона Вайехо, район Азкапотзалко, Мексико Сити, федерален окръг: възникнали проблеми“. Изглежда ми доста сигурно.

Кенеди беше на същото мнение. Тя се приближи и зачете през рамото на Гейл, който прелистваше страниците. Повечето записи бяха неразбираеми, но очевидно ставаше въпрос за електроенергия. Стойности в ампери и волтове, бележки за капацитет на генериране на ток, върхови натоварвания, съпротивление, изменения за определени периоди и определени райони, а районите носеха имена като Азкапотзалко, Алваро Обрегон, Магдалена.

Три страници преди края имаше таблица със заглавие, изписано с главни печатни букви: „АНОМАЛИИ В ШОЧИМИЛКО“. Списък с числа, някои с множество въпросителни до тях, сякаш се разминаваха с всякаква логика и здрав разум.

— Какво мислиш? — попита Гейл.

— Мисля, че е истинско съкровище — отвърна Кенеди.

Трябваше да решат дали да продължат да търсят, или да спрат. Можеше да има и още нещо — информация в дигитален вид или друго, което да обясни и да подкрепи записките на ръка. Но и това, което вече имаха, беше достатъчно, за да впечатли федералните, и попълваше празните места в следата им. Майкъл Бранд водеше към Стюарт Барлоу и към покушението на полет 124. Полет 124 водеше към Бонвил, а Бонвил водеше към… това. Място, наречено Шочимилко, вероятно някъде в Мексико и достатъчно важно за потомците на Юда, че да докаже съществуването им.

Кенеди сравни значението на находката с перспективата да ровят още из кутии с тленни останки. Уравнението като че ли имаше само един отговор.

Двамата с Гейл се спогледаха и той кимна, сякаш за да потвърди всичко, което тя си мислеше, но не бе изрекла.

— Достатъчно — каза шерифът. — Поне така ми се струва. Нека баровците да преценяват от тук нататък.

Както и преди — с банкнотата на Майкъл Бранд, която сега имаше възможност да върне на мястото й, Гейл настояваше да спазят протокола и да запишат в папката, че я взимат. Кенеди изчака до вратата. Усети как я обзема странно спокойствие. След като вече имаше нещо — колкото и малко да беше — след като разполагаше с оръжие, което да използва срещу онези копелета, които убиха Крис Харпър, трябваше просто да се отпусне и да следва гравитацията. Знаеше, че усещането е измамно, че скоро я чака нова буря, когато се върне в Англия, но чувството беше и приятно и тя реши за малко да му се порадва.

— Добре — каза Гейл и затвори папката. — Мисля, че сме готови.

Трябваше пак да го изчака, докато заключи склада. После двамата тръгнаха заедно към колата. Гейл вървеше няколко стъпки пред нея.

— Да се обадим ли на Айлин? — попита Кенеди. — Искам да знам какво е направила с хората от Ню Йорк.

— Ще й звънна от колата — отвърна Гейл. — Ще съм много доволен, когато…