— Повтарям. Документ на две хиляди…
— Вашите убийства, сержант — прекъсна я той, — се случват тук и сега.
— Точно така — разпери ръце тя. — Затова не мисля, че са извършени от гностици.
Гасан килна леко глава настрани — надменен и вбесяващ жест, с който показваше, че аргументите й не означават нищо за него.
— Знаете ли — попита той — какво означава името на Юда?
— Юда? Мисля, че идва от Judah, което значи лъв.
— Юда не означава лъв, а похвала. Символът му е лъв. Но аз ви питах за другото му име. Искариотски.
— Нямам представа — призна си Кенеди.
— Има две теории по въпроса. Едната го свързва с конкретен град. Юда от Кариот. Другата обаче твърди, че показва принадлежността му към определена група. И тази група, на свой ред, се е нарекла така заради любимото си оръжие…
По-късно, докато караше към Лондон, Кенеди се усети, че непрестанно премята в главата си следващите думи на Гасан. И сред тези повторения представата й за хората на Юда се избистри, или както се бе изразил професорът: те се превърнаха в нещо реално, с което трябваше да се бори.
— … любимото им оръжие бил късият нож — сика. Юда Искариотски може да е бил Юда Сикариотски. Юда, човекът с ножа. И вие знаете какъв нож имам предвид, сержант Кенеди, защото той бе използван срещу вас и срещу бедния човечец, който работеше с вас. Както виждате, те държат на традициите си. Или пък разглеждат всяка своя битка като част от вековна война.
Изгубено племе. Или не, не изгубено, а скрито. Цяла раса, която се отдръпнала от света и замитала стъпките си, за да не разбере никой, че изобщо съществува. Но винаги когато се наложи, излиза от убежището си. Не цялата, само част от нея. Последните думи на Гасан точно преди Кенеди да си тръгне, й дадоха ясно да разбере това.
— Страница 53, сержант. Хората на Юда пращат два вида емисари, които да се свържат с обикновените хора: Елохим и Келим, Предвестниците и Съсъдите. Не знам с какво се занимават Съсъдите, но е очевидно каква е мисията на Предвестниците. „Изпратете вашите Предвестници, когато има нужда, така че никой да не преследва и тревожи хората. Нека тези, които искат да им навредят, да бъдат спрени, очите им затворени и вкарани в гроба. Който го направи е свят и праведен в очите на Бога.“ Предвестниците са убийци мисионери, сержант. И мисля, че все още съществуват. Точно с тях си имате работа.
Гейл остави Кенеди пред хотела й. Имаше си задължения, за които трябваше да се погрижи, затова й каза, че известно време ще трябва да се справя сама, но по-късно през деня ще й се обади и пак ще бъде неин шофьор, ако се налага. Кенеди се качи в стаята си, включи лаптопа и изпрати нов имейл на Тилмън. След това за по-сигурно му се обади, макар да знаеше, че той няма да й вдигне, и му остави съобщение на гласовата поща.
— Лио, трябва да ти кажа нещо. Наистина е важно. Променя всичко и може да означава, че следата ти не се е изгубила. Обади ми се. Или отговори на имейла ми. Дай ми някакъв знак, че думите ми са стигнали до теб. Защото нямам намерение да си говоря сама и ти много добре го знаеш. Обади се. Моля те.
След това възнамеряваше да се отдаде на сериозно проучване, но половин час крачи из стаята, защото не можеше да се съсредоточи. Занимаваше се с глупости, подреждаше малкото неща, които беше донесла със себе си.
Накрая отново набра номера на Тилмън.
— Пак съм аз — каза тя. — Лио, Майкъл Бранд, който е загинал в самолета, не е на същата възраст. Бил е между 25 и 30 години, което значи, че когато Ребека е изчезнала, е бил дете. Няма как да отговаря на описанието, което са ти дали тогава за него. Друг човек е. Мисля, че винаги е бил различен човек. Най-вероятно Майкъл Бранд изобщо не съществува. Това е просто име, което използват, когато изпълняват мисия. Имат хора, които се наричат Предвестници. Може би всичките им Предвестници са Майкъл Бранд. За бога, ще вдигнеш ли някога? Ако не ми се обадиш, поне прочети шибаните ми имейли. Имам нужда от теб!
Поне й олекна. Върна се при лаптопа и се захвана за работа. Намери няколко карти на щата Аризона. Имаше цели сайтове, които предлагаха най-различни видове карти — топографски, икономически, географски, политически. Намери и сайт, позволяващ превключване между обикновена карта и сателитни снимки, който я погълна за цели два часа. Проследи маршрута на полет 124 по двата края на Калифорнийския залив, след това през мексиканската и аризонската пустиня на север до Лейк Хавасу.
Не смееше да си признае какво точно търси, но така или иначе не намери нищо необичайно. Нищо загадъчно, неустановено или противоречиво. Абсолютно нищо, което да подсказва за таен анклав на побъркани убийци, които се крият от света насред пустошта. Но може би търсеше в погрешната пустош? Защо група религиозни изгнаници от древна Юдея ще живеят в съвременна Аризона?
Читать дальше