Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Може би им харесваше сухата жега.

Или пък вървяха след властта. Вероятно са живели в Близкия изток, докато той е бил център на нещо, а след това са се пръснали на запад към Европа, когато нещата са започнали да се случват там, и накрая са се озовали в Новия свят по време на предсмъртната агония на колониализма.

Това ли бих направила, почуди се Кенеди, ако бях луд атентатор, който е сключил специална сделка с Бога? Трудно й беше да прецени при тези обстоятелства.

Опита по друг начин. Пробва през множество търсачки да научи повече за Южна Аризона. Кои са най-големите й забележителности, къде има най-голямо струпване на хора, кои са най-отдалечените й точки и места с аномалии в микроклимата? Научи доста или поне прегледа доста информация, но не достигна до никакво прозрение или вдъхновение. Теренът беше суров, части от него бяха недостъпни и не можеше да се каже, че е гъсто населен: със своите около двайсет души на квадратен километър Аризона се нареждаше на 33-то място по този показател от всичките 50 щата. Повечето от жителите й бяха струпани в няколко основни центъра. Но щатът имаше добри пътища, през него преминаваха много самолетни маршрути, сателитите го наблюдаваха 24 часа в денонощието. Кенеди си представи следния сценарий. Полет 124 тръгва от Мексико Сити. Някой поглежда през прозореца и вижда нещо, което не би трябвало да види, нещо, което разкрива съществуването на хората на Юда. Някъде се включва аларма и изпращат Майкъл Бранд — или един от всичките с това име. Не може да навреди на самолета, докато той е във въздуха, затова трябва да стигне до Лос Анджелис и да се качи там, което той успява да направи на косъм. След това намира начин да свали самолета, което за неговата уникална комбинация от бойни умения и чиста лудост си е фасулска работа. Но колкото повече Кенеди обмисляше тази възможност, толкова по-малко й харесваше. Тя се крепеше единствено на хипотезата, че има нещо, което пътниците са видели. И то толкова голямо, че се забелязва от височина на самолетен полет (от около 8000 метра, както я беше уверил Гейл), и то не просто се забелязва, а се вижда достатъчно ясно, за да се разбере какво е. Като в същото време вероятно е било нещо временно, което е можело да се види само тогава. Иначе от небето на Южна Аризона и Мексико щяха да валят самолети като при градушка.

Но Кенеди изобщо не можеше да си представи какво може да е това нещо. А не успяваше да измисли и алтернативна хипотеза. Накрая стигна до очевидното заключение, че не може да го направи, докато си стои в хотелската стая.

Гейл й се обади към 3 часа след обяд и тя му разказа плана си.

— Искам да отида да огледам мястото, над което е прелетял самолетът. Или поне част от него.

Гейл беше изненадан и се отнесе предпазливо към идеята й.

— Това е доста площ — отбеляза той. — Откъде смятате да започнете?

— Не знам. От щатската граница, предполагам. Частта, която минава над Аризона, е най-достъпна оттук.

— Разбира се.

Гейл далеч не звучеше убеден.

— Разстоянието от Мексико Сити до Лос Анджелис е над 2000 километра. Може и 2500 да е. И само една десета от него попада в Аризона. Не знам какво ще постигнете с това.

— Е, поне ще опозная терена — каза Кенеди. — Колко далеч са едно от друго тези места и къде се намират по отношение едно към друго. В главата ми може да се родят някакви идеи.

Докато говореше, пресмяташе наум или поне се опитваше. Две хиляди километра. От височина 8000 метра полезрението беше, доколкото тя можеше да си го представи, триъгълник със страна 8000 метра. От самолета човек има ясна видимост на километър в широчина и от двете страни. Така че в най-добрия случай трябваше да претърси 8000 квадратни километра. Щеше да й отнеме дни да премине цялото разстояние по земя, а и какво ли можеше да забележи така?

— Не знам — каза тя мрачно. — Просто не ми се стои на едно място и не мога да измисля нищо по-добро за правене.

След кратко мълчание Гейл измисли следното:

— Качете се на самолет — каза той.

Куутма слушаше музика, когато Мариам позвъни. Беше странно, защото Куутма мразеше музиката.

Не, това не беше вярно. За него тя бе непроницаема територия. Не разбираше структурата й, нито привлекателността й. Като по-млад беше слушал определени мелодии и песни с известно удоволствие. Дори си спомняше един случай, в който беше танцувал. Но всичко това се бе случило, преди да стане Предвестник и да напусне Гинат Дания. След това в живота му бе въведен железен ред и музиката постепенно спря да означава каквото и да било за него.