Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Скоро Бранд изпаднал в безсъзнание и починал, така че е било невъзможно да е бил жив, когато самолетът се е разбил в земята.

Това беше голямата картина. Малките подробности бяха добавени като наблюдения и предположения, без от тях да се вадят категорични изводи. Охлузванията по кокалчетата от външната страна на дланта му говорели може би за конфликт с друг пътник, вероятно в състояние на паника от бързото спускане. Счупените нокти и нарушената цялост на тъканта на върховете на пръстите и на двете ръце трудно можели да бъдат обяснени — дали не е драскал по прозорец или врата в опит да избяга? Изглеждало вероятно Бранд да е бил прав, когато самолетът се е разхерметизирал, защото движещите се тела били наранени по-сериозно и на повече места от тези, които били във фиксирано положение. С доста голяма убеденост можело да се твърди, че не е бил закопчал предпазния си колан. Всички пасажери, които били по местата си и със закопчани предпазни колани, без изключение имали синини по бедрата. При Бранд те липсвали.

Имал доста белези и лекарят, извършил аутопсията, ги беше описал педантично. Рани от куршуми, от намушкване с нож, от удари — все от предишни близки срещи със смъртта, но стари и в повечето случаи зараснали. На едно място се забелязвала по-скорошна рана от нож, пресичаща по-стар белег. Тази забележка бе заслужила удивителен знак от патоанатома, който вероятно се беше чудил какъв точно живот е водил този Майкъл Бранд. Като се има предвид възрастта му, наблюдава се невероятно изобилие от предишни наранявания. Често казано, никога не съм виждал толкова много, дори и при професионални войници в края на кариерата им.

Като се има предвид възрастта му? Кенеди се върна към началото на документа и сравни написаното с данните от паспорта на Майкъл Бранд, които също бяха добавени към доклада. След това прелисти снимките.

Имаше няколко едри плана на главата и доколкото можеше да се види, бяха на един и същ човек. На всички тях се виждаше подпухнало лице с множество кръвонасядания от спукани кръвоносни съдове. Можеше да е всеки и на всякаква възраст. Но като оставим настрана нараняванията — на каква възраст беше този човек? Колко бе живял Майкъл Бранд, преди да падне от небето като Икар и да се пръсне при смъртта си?

Не дълго — беше отговорът. Или прекалено дълго, зависи от какъв ъгъл ще го погледнеш.

Някой изрита вратата отвън и я залепи за стената.

Кенеди скочи, обърна се и вдигна отбранително ръце. Беше Гейл, който си отваряше с крак, защото носеше по една пластмасова чаша във всяка ръка.

— Извинявайте, сержант — каза той и се взря в нея малко притеснено. — Не исках да ви уплаша. Ама и аз не си знам силата.

Тя свали ръце, но сърцето й още биеше силно. Докато вземаше чашата си, по лицето на шерифа стана ясно, че е усетил как й трепери ръката, но успя да запази неутрален тон, когато я попита дали е открила това, което търси.

— Намерих… нещо — призна тя.

— Радвам се да го чуя. И струва ли си?

— Мисля, че хванах Майкъл Бранд в лъжа. И то голяма. Може ли да остана още няколко минути?

— Тук не се засича време — каза спокойно Гейл. — Работете си. Аз ще наглеждам трафика.

Кенеди си водеше бележки. Правеше го както по протоколни причини, така и за да си даде време да успокои пулса и дишането си. Но тогава забеляза малка подробност в описанието на мозъка. Масивно увреждане на серотонергичните неврони не може да се обясни или свърже с другите наранявания поотделно или в комбинация. Изчерпването на серотонина в хипокампуса и увреждането на нервите говорят за дълго и редовно приемане на симпатомиметици като метамфетамини, и то в изключително големи дози.

Какво кара хората да плачат с кървави сълзи? Стрес и лекарства, беше казал Ралф Прентис. Май вече виждаше частта с лекарствата в това уравнение. Майкъл Бранд — и вероятно бледоликите убийци, с които вече се бе срещала два пъти — са приемали някакво вещество от семейството на метамфетамините, за да стимулират бързината, силата и реакциите си. И са си платили цената, защото то ги е увредило. Като ченге, дори и с малко обучение в областта на наркотиците, тя знаеше достатъчно добре как може да изглежда това увреждане. Още един факт от доклада, който в момента изглеждаше абстрактен и ненужен, но можеше да се окаже полезен по-късно.

Затвори файла и вдигна глава. Въпреки шегата за трафика Гейл всъщност се взираше в нея със замислено и може би очаквателно изражение. Беше истинско олицетворение на професионалната дискретност, но имаше право да очаква от нея да сподели находките си. Но как да му обясни хипотезата, която се оформяше в ума й? И то точно на този прям, добронамерен и чистосърдечен човек, въплъщение на любезността на обикновените хора, която според Кенеди отдавна бе изчезнала от лицето на земята?