Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Гасан млъкна и отново седна примирено. Беше ясно, че се отказва от загадката. Може би споменът за смъртта на Стюарт Барлоу вгорчи удоволствието му от демонстрацията на ерудиция.

— И какво се е променило? — попита Кенеди, когато Гасан се взря в скръстените в скута си длани.

— Текстът от Скоросмъртницата — отговори професорът със съвсем различен тон. — Той е пълна версия на Евангелието на Юда. Освен това в него има указания към притежателя какво да прави и какво да не прави с посланието.

— Продължете, моля — каза Кенеди. Стори й се, че Гасан се приближава към същественото, но е на път да се откаже да говори, защото не може или не иска да разкрие истинската загадка.

— Знаете ли, сержант, планът на Исус е бил да умре в мъки на кръста, а ученикът му, който го е разбирал достатъчно добре, за да му помогне да го изпълни, е бил най-великият от всички и неговата служба към Големия бог е най-безценна. Ако приемем, че Христос ни е откупил от покварата и ни е спасил, то това е станало чрез саможертвата на Юда, който единствен е бил способен на нея.

— Саможертвата на Юда? — повтори Кенеди объркана. — И какво е пожертвал Юда?

Гасан сви рамене, сякаш отговорът бе очевиден.

— Уважението на сподвижниците си. Доброто отношение на целия свят. Присъдата на историята. И живота си, разбира се, но както е ясно, той е съвсем малка част от това, от което се е отказал. Смъртта на Юда може да бъде сравнена със смъртта на Христос. И в пълната версия на евангелието, която се намира в превода на Скоросмъртницата, направен от Барлоу, на Юда е предложена награда в замяна на вярната му служба.

— Трийсет сребърника?

Гасан леко се усмихна.

— Не. Това е от друго евангелие. На Матей, ако трябва да сме точни. Но числото трийсет наистина се появява, което подсказва, че Матей е имал нещо предвид, когато го е избрал. Да ви прочета ли текста?

Кенеди сви рамене.

— Давайте.

Гасан взе тетрадката си.

— Има го и в електронен вариант — каза той. — Чист текст, който ще ви изпратя. Предполагам, че ще искате да го прочетете цялото, преди отново да се впуснете в битката. Оставих и копие, заедно с всички записки на Барлоу, както и моите собствени, на адвоката си. Прибавих и бележка, в която го инструктирам да ги публикува след смъртта ми. Тогава няма да имам какво да губя, нали? И ще съм си спечелил правото да добавя името си сред откривателите, ако вече съм умрял заради това.

Най-накрая намери мястото и зачете на глас с вял и равен тон:

— Тогава Юда Му каза: „Всичко ще бъде направено така, както го поиска, господарю“. А Исус каза: „Да, трябва да стане така. Които не те познават, ще те низвергнат, но след това ще бъдеш въздигнат над тези, които те мразят“. „И кога ще бъда въздигнат, господарю?“ Исус каза: „От мига на моята смърт, докато се затрие семето на Адам — все ще те проклинат. Но моят баща е дал срок на семето на Адам. А след това ти ще го унищожиш и светът ще стане твой и на твоите потомци“. И Исус даде на Юда трийсет сребърника, като му каза: „Колко бронзови прути ти дадох? Толкова години семето на Адам ще се радва на този свят, толкова години ще трае техният договор. Но после те ще бъдат низвергнати и светът ще принадлежи на теб и твоето семе“.

Професорът вдигна очи към Кенеди, вероятно очакваше въпрос. Но това, което тя си мислеше, беше доста банално.

— Какъв е отговорът? — попита го. — Колко бронзови… какво беше там?

— Три хиляди. Били сто прути и един шекел. Три хиляди години, след това идва редът на потомците на Юда да седнат на престола.

— Май имаме още малко време.

Гасан се намръщи.

— Как така, сержант?

— Ако броим от Христос насам — отвърна Кенеди и сви рамене. — Дори евангелието да е написано след смъртта му, минали са само две хиляди години.

— Така е. За съжаление никой в Юдея по онова време не е броил от Христос насам. В Юдея и Самария, където вероятно са писани тези текстове, годините са се броели от обединението на племената през 1012 г. преди Христа. Това е било преди горе-долу три хиляди и двайсет и две години. Съжалявам, че ще ви разваля настроението, но договорът ни е изтекъл.

Кенеди затвори очи и ги потри с палец и показалец. Все още нямаше главоболие, но усещаше как започва да се надига като буреносен облак под купола на черепа й.

— Добре — каза тя отново. — Значи имаме откъс от гностична библия, която е била голяма тайна преди време. Слушах ви много внимателно, професоре. Но все още нещо ми липсва. Никой не убива заради думи. Или поне… не заради толкова стари думи.